Върховният повелител

— Не съм съвсем сигурна каква част мога да ти разкрия.

Сери се развесели, забелязвайки как тя прехапа устната си като някое хлапе, разпитвано от баща си. Смехът му я накара да се обърне и да го погледне намръщено.

— Какво?

— Не ми изглеждаш като човек, който трябва да иска позволение от някого.

Тя го изгледа сурово, след което погледна надолу. Сери също се наведе и видя, че Гол и тялото са изчезнали.

— Не очакваше да я видиш, нали? – рече тихо тя. – Притеснява ли те, че изгубената ти любима е убила човек?

Той я погледна, изпълнен с изненадващо смущение.

— Откъде знаеш това?

Тя се усмихна.

— Изписано е на лицето ти винаги, когато я видиш или говориш за нея.

Той отново погледна надолу към стаята. В съзнанието му проблесна образът на Сония, която се хвърля върху жената. На лицето й гори решителност. Неувереното момиче, което бе изумено да открие, че има магически способности, наистина се беше променило ужасно много.

И тогава си спомни как се беше променило изражението на лицето й, когато Акарин беше отмахнал нещо от косата й.

— Това беше младежко увлечение – каза той на Савара. – От доста време знам, че тя не е за мен.

— Не, не знаеш – каза тя и покривът изскърца, когато промени позата си. – Научи го едва тази вечер.

Той се обърна и я погледна.

— Как можа...

За негова голяма изненада тя седеше съвсем близо до него. Когато се обърна към нея, тя постави ръка зад тила му, придърпа го към себе си и го целуна.

Устните й бяха топли и силни. Сери усети как го залива топла вълна. Той протегна ръка и се опита да я притисне към себе си, но парчето дърво, върху което седеше, се плъзна надолу и той усети, че губи равновесие. Устните им се разделиха и той започна да пада надолу.

Нещо го задържа. Той разпозна докосването на магията. Савара се усмихна закачливо, наведе се напред и го сграбчи за ризата. След това полегна назад и го придърпа върху себе си, а подпорните греди изскърцаха, когато двамата се претърколиха по-далеч от опасната територия.

Когато най-накрая спряха, тя лежеше върху него и се усмихваше с онази своя спираща дъха чувствена усмивка, която винаги ускоряваше пулса му.

— Добре – каза Сери. – Това ми харесва.

Тя тихо се засмя, после се наведе и отново го целуна. Той се поколеба само за миг, когато едно чувство, по-скоро предчувствие, профуча през мислите му.

„В деня, когато Сония откри магията си, тя вече принадлежеше на един друг свят. Савара също има магия. И вече принадлежи на един друг свят...”

Но точно в този момент това въобще не го интересуваше.