Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Добър вечер, Върховни повелителю.
Той затвори книгата, прекоси стаята и я постави до останалите предмети на масата.
— Приключи ли с архивите от сачаканската война?
— Почти. Трудно е да се повярва, че Гилдията е успяла да изгуби толкова голяма част от историята си.
— Не са я изгубили – поправи я той. – Прочистили са я. Оцелелите исторически книги всъщност са пренаписани, за да не се спомена изобщо висшата магия.
Сония поклати глава. Като се замислеше какви усилия бе положила Гилдията, за да се отърве от всякакви доказателства за черната магия, започваше да разбира защо Акарин предпочита да не рискува и да не разказва на настоящата Гилдия истината за миналото си. Въпреки това тя не можеше да си представи, че Лорлън и Висшите магове биха отхвърлили на сляпо черната магия, ако научеха причините, поради които Акарин я бе усвоил, или ако разберяха каква заплаха представляват ичаните.
„Всъщност ще заклеймят мен – помисли си внезапно тя, – защото аз започнах да я изучавам по собствено желание”.
— Тази вечер ще ти покажа как да правиш кръвни камъни – каза й Акарин.
Кръвни камъни? Сърцето й подскочи, когато осъзна за какво говори той. Щеше да направи камък като онзи, който бяха открили в зъба на шпионина, и какъвто имаше на пръстена на Лорлън.
— Кръвният камък позволява на магьосника да вижда и чува всичко, което носителят му вижда и чува... и мисли – каза Акарин.
— Ако носителят не вижда нищо, създателят също не може да види нищо. Освен това камъкът фокусира мисловната комуникация върху създателя, така че никой друг да не може да подслушва разговора между създателя и носителя. Въпреки това камъкът си има своите недостатъци – предупреди Акарин. – Създателят непрекъснато е свързан с него. Част от съзнанието му постоянно получава образи и мисли от носителя, което може да бъде доста разсейващо. След известно време ще се научиш да ги блокираш. Веднъж установена, връзката със създателя не може да бъде прекъсната, освен ако не бъде счупен камъкът. Тоест ако носителят изгуби камъка и той бъде намерен от някой друг, създателят ще се сблъска с неприятното усещане от контакта с нежелано съзнание. – Акарин се усмихна едва-едва. – Веднъж Такан ми разказа историята на един ичани, който завързал роба си в пустинята, за да бъде изяден жив от диви лимеци, и му поставил камък, за да може да наблюдава изяждането. Едно от животните погълнало камъка и няколко дни онзи ичани се побърквал от мислите му. – Усмивката на Върховния повелител изведнъж изчезна и погледът му стана отнесен. – Но ичаните са майстори в използването на магията, за жестоките си цели. Веднъж Дакова направи камък от кръвта на един мъж, след което накара мъжа да гледа изтезаването на брат му
— Той се намръщи. – За щастие стъклените кръвни камъни се унищожават лесно. Братът успял да го разтроши.
Акарин потърка челото си и се намръщи.
— Тъй като връзката с чуждо съзнание може да бъде изключително объркваща, не е много добра идея да се създават много кръвни камъни. В момента аз имам три. Знаеш ли кой ги носи?
Сония кимна.
— Лорлън?
— Да.
— И... Такан? – Тя се намръщи. – Но той не носи пръстен.
— Не. Камъкът на Такан е скрит.
— У кого е третият?
— У един полезен приятел.
Тя сви рамене.
— Мисля, че никога няма да се сетя. Но защо Лорлън?
Акарин повдигна вежди.
— Трябваше да го държа под око. Ротан не би направил нищо, което може да ти навреди. Но Лорлън е готов да те жертва, за да спаси Гилдията.
„Да ме жертва? Разбира се, че ще го направи. – Тя потрепери. – На негово място аз сигурно също бих го направила”.
При тази мисъл й се прииска още по-силно Акарин да разкрие на Лорлън истината.
— Но той всъщност се оказа много полезен – додаде Акарин. – Защото общува с капитана на стражниците, който разследва убийствата. Така въз основа на откритите трупове можех да преценя колко е силен всеки от шпионите.
— Той знае ли какво представлява камъкът?
— Знае на какво е способен.
„Горкият Лорлън – помисли си Сония. – Той вярва, че приятелят му се е посветил на злата магия и знае, че Акарин може да прочете всяка негова мисъл. – Тя се намръщи. – Колко ли му е трудно на Акарин да усеща страха и неодобрението на приятеля си?”.
Акарин се обърна към масата.
— Ела насам.
Тя се приближи до другия край на масата и Акарин отвори капака на кутията. Извади камата и й я подаде.
— Когато за пръв път видях Дакова да прави кръвен камък, аз си помислих, че сигурно има някаква магия в кръвта. Години по-късно разкрих, че въобще не е така. Кръвта просто отпечатва идентичността на създателя върху стъклото.