Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Сония плъзна поглед по земята. Наблизо лежеше тънка цепеница от нишата, полузаровена в пръстта. Докато размисляше как да постъпи, сърцето й заби още по-бързо. Тя тихо си пое дълбоко дъх и изчака жената отново да отстъпи назад. Не й се наложи да чака дълго.
Когато щитът премина над нея, Сония сграбчи парчето дърво, изправи се и удари с всички сили жената по тила. Сачаканката започна да се обръща, но Сония го беше предвидила. Тя притисна дланта си към раната и концентрира цялата си воля върху източването на енергията на жената.
Сачаканката осъзна какво става и очите й се разшириха от ужас. Щитът й изчезна и краката й се подвиха. Сония едва не я изпусна и бързо я подхвана през кръста. Но сачаканката беше твърде тежка и момичето просто я остави да се свлече на земята.
Притокът на сила към Сония рязко секна. Тя отдръпна ръката си и жената се строполи по гръб. Погледът на сачаканката се взираше безизразно в пустотата.
Мъртва. Сония почувства как я залива вълна от облекчение. „Получи се – помисли си тя. – Наистина се получи”. После погледна към ръката си. На лунната светлина, която проникваше през разрушения покрив, кръвта по дланта й изглеждаше черна. Обзе я студен ужас. Тя се олюля.
„Току-що убих човек с черна магия”.
Внезапно замаяна, тя залитна назад. Усещаше, че диша твърде учестено, но просто не можеше да се спре.
Две ръце обхванаха раменете й и попречиха на падането й.
— Сония – разнесе се нечий глас, – поеми си дълбоко въздух. Задръж го. Издишай.
Акарин. Тя се опита да изпълни съветите му. Нужни й бяха няколко опита. Той измъкна отнякъде кърпа и избърса ръката й.
— Не беше много приятно, нали?
Тя поклати глава.
— Не би трябвало да бъде.
Тя отново поклати глава. В главата й се въртяха противоречиви мисли. „Ако не я бях убила, тя щеше да ме довърши. Тогава защо се чувствам толкова ужасно? Може би защото по този начин се доближавам още малко до тях. Ами ако няма повече шпиони и Такан се окаже недостатъчен, и трябва да търся други начини да се подсилвам за борбата срещу ичаните? И аз ли ще тръгна по улиците да убивам случайни разбойници и крадци? Ще използвам ли защитата на Киралия като претекст да преследвам невинни хора?”
Сония поклати глава, стресната от обърканите си чувства. Досега никога не беше изпитвала такива съмнения.
— Погледни ме, Сония.
Той я обърна към себе си. Тя неохотно срещна погледа му. Той протегна ръка и тя почувства как нещо маха нещо от косата й. От ръката му падна откъснат от зеблото конец.
— Изборът, който направи, въобще не беше лесен – каза той, – но ти постепенно ще се научиш да си вярваш. – Акарин погледна нагоре.
Тя проследи погледа му и видя пълната луна да виси точно над дупката в покрива.
„Окото – помисли си Сония. – Отворено е. Значи или ми е позволило да го направя, защото не е нещо лошо, или лудостта ще ме погълне. Но аз не вярвам в глупави суеверия” – напомни си тя.
— Трябва да се махнем колкото се може по-бързо оттук – каза той. – Крадците ще се погрижат за трупа.
Сония кимна. Акарин се отдалечи от нея, а тя приглади косата си. На мястото, където я беше докоснал, скалпът й беше изтръпнал. Тя го последва, опитвайки се да не поглежда към тялото на мъртвата сачаканка.
Глава 14
Свидетел
Нещо се притисна нежно към гърба на Сери. Нещо топло.
Ръка. Ръката на Савара, досети се той. Докосването й го върна в настоящето. Той осъзна, че е плувал в мъгла. В мига, и който Сония беше убила сачаканката, целият свят се завъртя около него. Оттогава единственото, за което можеше да мисли, бе онова, което тя беше извършила.
Е, не съвсем. Савара беше казала нещо. Той се намръщи. Нещо и това, че Акарин си има ученик.
Той се обърна и погледна към жената. Тя му се усмихна накриво.
— Няма ли да ми благодариш?
Той наведе поглед. Двамата седяха на онази част от покрива, която беше успяла да остане непокътната. Върха на Дупката им се стори идеалното място, откъдето да гледат битката. Покривът бе направен от начупени дъски и някоя друга напукана керемида, и имаше доста цепнатини. Но яко се стараеха да се придържат към гредите, общо взето бяха в безопасност.
За нещастие нито Сери, нито Савара бяха допуснали възможността, че двамата противници могат да потрошат пръта, от който наблюдаваха. Но докато покривът се срутваше, нещо беше попречило на Сери да падне. Преди да успее да разбере как е възможно двамата със Савара да се реят във въздуха, те вече се бяха озовали върху оцелялата част от покрива, извън полезрението на двамата сражаващи се противници.