Върховният повелител

— Излекувай се – нареди й Акарин. – Винаги се лекувай, без да чакаш. Дори полузарастналите рани представляват пробив в бариерата ти.

Тя се съсредоточи върху раната. Кръвта спря да тече и ръбовете на раната бавно се сраснаха. Акарин й подаде една кърпа и тя забърса кръвта от дланта си. След това той й подаде парче стъкло.

— Издигни това във въздуха и го разтопи. По-лесно ще придобие нужната форма, ако го завъртиш.

Сония се съсредоточи върху парчето стъкло и го издигна във въздуха. След това го обгърна с горещ въздух и му нареди да се завърти. То започна да блести по ръбовете и постепенно започна да се свива в топчица.

— Най-после! – изсъска Акарин.

Тя се сепна и изгуби контрол върху топчето. То падна върху масата, където остави малък белег от изгаряне.

— Опа.

Но Акарин не го забеляза. Очите му бяха фокусирани върху нещо извън стаята. Докато го наблюдаваше, погледът му се изостри. Той се усмихна мрачно и взе камата.

— Такан е получил съобщение. Крадците са намерили шпионина.

Сърцето на Сония подскочи.

— Урокът ти ще трябва да почака, докато се върнем. – Акарин отиде до шкафа и взе кожения колан с канията, който беше носил в нощта, когато тя го бе шпионирала. Избърса острието с кърпата и плъзна камата в канията. Сония примигна изненадано, когато той развърза шарфа на мантията си и свали горната й част. Отдолу носеше черен потник.

Акарин пристегна колана около кръста си, после отиде до друг шкаф и извади дълго, износено на вид палто за себе си, наметало за Сония и фенер.

— Прикрий добре мантията си – каза той, докато момичето си слагаше наметалото. То имаше много малки копчета отпред и два странични процепа за ръцете й.

Той се спря, огледа я и се намръщи.

— Бих предпочел да не те взимам с мен, но ако ще те подготвям да се изправиш срещу тези шпиони, трябва да ти покажа какво те очаква. Прави точно каквото ти казвам.

Тя кимна.

— Да, Върховни повелителю.

Акарин се приближи до стената и скритата врата към подземните проходи се отвори. Сония тръгна след него. Фенерът се запали.

— Не трябва да позволяваме на жената да те види – каза й той, вървейки по коридора. – Господарят на Тавака сигурно те е видял през камъка си, преди да го унищожа. Ако някой от ичаните те види отново с мен, те ще се досетят, че те обучавам и ще се опитат да те убият още докато си твърде слаба и неспособна да се защитиш.

Двамата стигнаха до първата бариера и той млъкна. Заговори отново едва когато преминаха през лабиринта от коридори и стигнаха до блокирания тунел. Акарин посочи купчината камъни.

— Огледай ги добре със съзнанието си и създай стълбата.

Сония протегна пипалата на съзнанието си и започна да проучва камъните. На пръв поглед те изглеждаха като обикновена купчина, но скоро момичето започна да открива закономерност в подредбата им. Приличаше на голяма версия на дървените пъзели, които продаваха на пазара. Натисне ли човек определена плочка, останалите парчета от пъзела се приплъзваха едно към друго, за да оформят съвсем нова фигура – или да се разпаднат съвсем. Тя извлече малко магия от източника си и започна да размества камъните. Коридорът се изпълни със стърженето на камък в камък, докато стълбата не се появи на мястото си.