Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Лицето на Болкан помръкна.
— Всички обитатели на жилището бяха избити. Претърсих къщата и открих телата на семейството на Джолън и на прислужниците. Прегледах телата на жертвите, но открих само драскотини и отоци. След това намерих трупа на Джолън.
Той замъча, а лорд Телано изсумтя объркано.
— Неговия труп? Как така е бил цял? Не е ли източил силата си докрай?
Лорлън забеляза, че Винара поклаща глава, забила поглед в пода.
— Обадих се на Винара, за да я помоля да дойде и да огледа жертвите – продължи Болкан. – След като тя пристигна, аз отидох бързо в Дома на стражата, за да проверя дали са получавали доклади за странна дейност в района. Там открих капитан Баран, който тъкмо разпитваше един свидетел. – Баран замълча за миг. – Капитане, мисля, че тук трябва да ви дам думата.
Младият стражник огледа кръга от хора и се прокашля.
— Да, милорди – и милейди. – Той сплете пръстите на ръцете си.
— Тъй като броят на убийствата напоследък нарасна, аз разпитах много свидетели, но малцина бяха видели нещо, което би било полезно. Някои хора идваха с надеждата, че нещо, което са видели – например, че някой непознат обикаля улицата им посред нощ – може да свърши работа. Историята на тази жена беше почти същата, но в нея се съдържаше един стряскащ елемент. Прибирала се късно вечерта, след като доставила плодове и зеленчуци в една от къщите от Вътрешния кръг. Някъде по средата на пътя дочула викове от една от къщите, семейния дом на лорд Джолън. Решила да побърза, но когато стигнала до следващата къща, чула шум зад гърба си. Уплашила се и се скрила в сенките на съседната порта. Когато отново погледнала назад, тя видяла, че от входа за слугите на къщата, която току-що била подминала, излиза някакъв мъж. – Баран замълча и огледа събралите се хора. – Каза, че мъжът носел магьосническа мантия. Черна магьосническа мантия.
Висшите магове се намръщиха и се спогледаха. Лорлън забеляза, че с изключение на Болкан и Оусън, по лицата на останалите бе изписано недоверие.
Винара не изглеждаше изненадана.
— Жената сигурна ли е, че е била черна? – попита Сарин. – В мрака много цветове могат да изглеждат черни.
Баран кимна.
— Зададох й същия въпрос. Каза, че е сигурна. Той минал покрай портата, където се криела. Описа ми черната мантия с инкол на ръкава.
Израженията на лицата се промениха от скептицизъм в тревога. Лорлън се втренчи в Баран. Едва успяваше да си поеме дъх.
— Не може със сигурност... – започна Сарин, но Болкан му махна с ръка да изчака.
— Продължавайте, капитане – каза тихо воинът. – Разкажете им останалото.
Баран кимна.
— Тя каза, че ръцете му били покрити с кръв и той носел нож. Описа го много добре. Извито острие, с инкрустирани скъпоценни камъни в дръжката.
Настъпи продължителна тишина и Сарин си пое дълбоко дъх.
— Доколко може да се разчита на този свидетел? Можете ли да я доведете тук?
Баран сви рамене.
— Записах името и работното й място от жетона й. Честно казано, не обърнах особено внимание на разказа й, докато не научих какво е открил лорд Болкан в къщата. Сега ми се ще да й бях задал повече въпроси или да я бях задържал по-дълго в Дома на стражата.
Болкан кимна.
— Ще я намерим. Сега – той се обърна към Винара, – може би е време да чуем какво е открила лейди Винара.
Лечителката се изпъна.
— Да, боя се, че е време. Лорд Джолън живееше при семейството си, за да се грижи за сестра си, която караше тежка бременност Първо прегледах неговото тяло и направих две смущаващи открития. Първото... – тя бръкна в мантията си и извади парче черен плат, бродиран със златен конец, – беше това, стиснато в дясната му ръка.
Когато лечителката го показа на всички, Лорлън се смрази. Бродерията представляваше част от един твърде добре познат му символ: инколът на Върховния повелител. Винара го погледна и в очите й проблеснаха загриженост и съчувствие.
— А какво бе второто откритие? – попита Болкан с тих глас.
Винара се поколеба и си пое дълбоко дъх.
— Причината тялото на лорд Джолън все още да съществува, е, че силата му е била изцедена до капка. Единствената рана на тялото му е плитък разрез отстрани на врата му. Същите белези открих и при останалите тела. Моят предшественик ме научи да ги разпознавам. – Тя замълча и огледа събралите се хора. – Лорд Джолън, семейството му и прислужниците им са били убити с черна магия.