Върховният повелител

Когато Лорлън влезе вътре, го заслепи ярка светлина. Вечерната стая беше издържана в тъмносиньо и сребристо, а Дневната бе декорирана в различни отсенки на бяло и златисто, и беше осветена от няколко светлинни кълба. Ефектът беше болезнен.

В средата на стаята стояха няколко мъже. Лорд Болкан и лорд Сарин кимнаха на Лорлън. Директорът Джерик разговаряше с двамата декани Пийкин и Телано. Лорд Оусън стоеше до единствения мъж без мантия.

Когато Лорлън разпозна капитан Баран, сърцето му замря. Един магьосник беше мъртъв и капитанът, който разследваше странните убийства, беше тук. Може би ситуацията наистина беше лоша.

Болкан пристъпи напред и го поздрави.

— Разпоредителю.

— Лорд Болкан – отвърна Лорлън. – Предполагам, че искате да изчакам с въпросите, докато не се появят лейди Винара, разпоредителят Кито и Върховният повелител.

Болкан се поколеба.

— Да. Но не съм призовал Върховния повелител. По-късно ще обясня защо.

Лорлън положи всички усилия да изглежда изненадан.

— Без Акарин?

— Засега.

Вратата се отвори и двамата се обърнаха. Влезе един магьосник винд. През повечето време постът на Кито като Задграничен разпоредител го задържаше извън Гилдията и Киралия. Той бе пристигнал от Вин само няколко дни по-рано, заради процеса срещу магьосника-отцепник, който щеше да доведе Денил.

Лорлън си спомни думите на Акарин: „Щом Посланик Денил се върне заедно с отцепника, Гилдията бързо ще изгуби интерес към убиеца Лорлън”.

„Ако ситуацията наистина е толкова зле, колкото ми се струва – помисли си Лорлън, – нещата ще се развият по съвсем различен начин”.

Докато Болкан поздравяваше Кито, капитан Баран се приближи до Лорлън. Младият стражник дори успя да се усмихне.

— Добър вечер, Разпоредителю. За пръв път ми се случва Гилдията да ме повика за разследването на убийство, вместо да е обратното.

— Наистина ли? – отвърна Лорлън. – Кой ви повика?

— Лорд Болкан. Изглежда, точно преди да умре, лорд Джолън е успял да се свърже за кратко с него.

Сърцето на Лорлън прескочи един удар. Дали тогава Болкан знаеше кой е убиецът? Той се обърна към воина, но вратата на Дневната зала се отвори със замах и вътре влетя лейди Винара.

Тя огледа присъстващите и кимна с глава.

— Всички сте тук. Добре. Мисля, че трябва да седнем. Намираме се в ужасно сериозно положение.

Подредените покрай стените кресла се понесоха към средата на стаята. Капитан Баран наблюдаваше със смесица от очарование и възхита как те бързо се подреждат в кръг. След като всички седнаха, Винара погледна Болкан.

— Мисля, че пръв трябва да започне лорд Болкан – каза тя, – защото той пръв е бил уведомен за убийствата.

Болкан кимна утвърдително. Той огледа събралите се хора.

— Преди два часа вниманието ми бе привлечено от мисловно обаждане от лорд Джолън. То беше много слабо, но аз дочух името си и усетих силен страх. Ала когато се съсредоточих върху него, успях единствено да доловя самоличността на човека, който ме бе по търсил и да почувствам как някой друг го наранява – с магия – преди връзката рязко да прекъсне. Опитах се да се свържа с лорд Джолън, но не получих отговор. Съобщих за това на лейди Винара и тя ми каза, че лорд Джолън е отседнал със семейството си в града. Тя също не успя да се свърже с него, затова аз реших да посетя фамилния му дом. Когато пристигнах там, никой прислужник не ми отвори вратата. Отключих я и се озовах пред ужасяваща сцена.