Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Баща ви се е споминал? О, много съжалявам! Лорд Силвио беше прекрасен мъж, а ако трябва да бъда честен, вие сте негово копие! Носите осанката му, лицето му…
Което си беше напълно вярно. Брат Гуидо действително приличаше на чичо си много повече, отколкото братовчед му — мъжът, за когото бе решил да се представи — на баща си. Но защо бе избрал измамата? Каква полза би могъл да има да се преструва на някой, който не е?
Междувременно кралят продължаваше:
— Предполагам, че баща ви ви е казал всичко, нали?
— Разбира се. Аз съм негов наследник във всички неща! — натърти многозначително брат Гуидо.
— Е, в такъв случай, макар че играчите са сменени, играта си остава същата — отбеляза кралят, с което отново извика в съзнанието ми сравнението с шахматна дъска.
И макар че започнах да се оплитам в тази паяжина от лъжи, усетих, че тактиката на монаха сработваше — залата постепенно се изпълни със слуги, които получиха заповед да бъдат изцяло на нашите услуги. Бях заобиколена от ято прислужнички, които със суетене ме поведоха на някъде, а миг по-късно група слуги сториха същото с брат Гуидо. Капитанът бе освободен със заповед да се погрижи за флотата си, но не и преди да получи тежка кесия с жълтици от мъжа в бяло. Грозникът си тръгна, без да се обръща назад — и защо да го прави, нали бе постигнал всичко, за което беше дошъл, че и повече! Очевидно съжаляваше точно толкова за нашата компания, колкото и ние — за неговата. В мига, в който той изчезна зад вратата, забравих за него. И приблизително по същото време чух краля да изрича:
— Милорд, ще разполагате с най-хубавите покои в моя скромен замък! Придружителката ви ще бъде в съседната стая, за ваша радост и удоволствие. И моля ви, простете на моя иконом за това поругаване на вашата собственост!
— Вече е забравено, Ваше величество — отбеляза благосклонно брат Гуидо и наклони глава по посока на иконома, показвайки, че му прощава.
— Много великодушно от ваша страна! — възкликна кралят. — Що се отнася до дамата обаче, истината е, че освен съпругата аз самият вече си имам три метреси и, честно да ви кажа, не бих имал нищо против да подаря на някого поне едната.
Двамата „благородници“ се разсмяха по мъжки и аз не можех да не забележа колко добър актьор е брат Гуидо. Не можех да не се дивя на този нов човек, когото виждах пред себе си. Възможно ли е това да е същият, когото до неотдавна бях обвинявала в бездействие, безполезност и липса на изобретателност?
— Вероятно ще ми окажете честта утре сутрин да тръгнете заедно с моя двор на север, нали? И без това и двамата сме поканени на великото събитие, така че би било глупост да не пътуваме заедно.
Макар и точно толкова объркан, колкото и аз, брат Гуидо продължи да играе играта. Наклони отново глава и благородно изрече:
— За мен ще бъде удоволствие! Моята свита и без това вече ще ме очаква там.
След това кралят ни изпрати собственоръчно до вратата. Той придружи монаха, а аз бях придружена от иконома в бяло, който с подмазваческа усмивка ме хвана под ръка и ме поведе след височайшата двойка, сякаш бях кралица. Изгледах го надменно, за да му покажа, че никога няма да забравя как съдра роклята ми.
Преди да излезем от шахматната галерия, бях впечатлена от още едно нещо. Докато се покланяхме взаимно, дон Феранте се обърна към своя иконом и високо и ясно, така че да бъде чут от нас, отсече:
— Сантяго, грижи се добре за почитаемия ми гост! Защото, също като мен, лорд Дела Торе е един от Седмината!
Четвърта глава
В стаята ми се появиха две мавърски красавици, които ме отведоха в помещение, което сигурно се водеше за баня, макар да имаше огромен басейн. Момичетата свлякоха от тялото ми съдраната ми и подгизнала от солена вода рокля, а аз се плъзнах блажено в кристалночистата вода, която се простираше като опушено зелено стъкло под римските колони с капители сякаш от захар. Една от мавърките хвърли жасминови цветове във водата, а другата започна да ме търка с гъби, без да пропуска дори най-интимните ми части. И макар че никога не си бях падала по такива неща (въпреки че срещу добро заплащане не бих имала нищо против да приведа в действие и някоя и друга поза на Сафо), точно сега тялото ми излетя на седмото небе. Ала умът ми беше вече съвсем друго нещо. Идваше ми да се разпищя, че ме отделиха от брат Гуидо в подобен ключов момент, когато в главата ми се блъскаха хиляди въпроси. Тялото ми беше в покой, но умът ми — в хаос. Кой или кои са тези „Седмината“? Или по-скоро, щом дон Феранте и Николо дела Торе са двама от тях, то тогава кои са останалите петима? Какво означават пръстените на палците? И каква е връзката между наскоро споминалия се лорд Силвио с дон Феранте? А какво ли ще да е това „велико събитие“, на което ни поканиха? И какво общо, да я вземат мътните, има с всичко това картината „Примавера“? Постарах се да овладея бушуващите си мисли, защото знаех, че в момента брат Гуидо получава същото внимание от слугите, които го поеха, така че щеше да ми се наложи да изчакам търпеливо за височайша аудиенция. Надявах се само монахът да е успял да скрие навреме рисунката от прислугата.