Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
Останалите неща също представляваха голям интерес. Пълнител, чуждестранно производство, изглежда, от автоматично оръжие. В него имаше десет патрона от неизвестна марка. Юридическото тълкувание на това бе неясно, но прокурорът прибави засега и тази “амуниция” към купчината доказателства за незаконно притежание на оръжие. Така поне всичко изглеждаше по-истинско, отколкото само позоваването на старата пушка “Хускварна”.
А и това бяха само предварителните резултати, необходими на прокурора за първите шест часа. А след това с удоволствие щеше да предаде разпитите и по-нататъшното разследване на отдела по сигурността, където в помощ на групата, занимаваща се със самите задържани, Неслунд бе изпратил четирима души за водене на разпитите.
Фристед и Апелтофт искаха да поемат трима от задържаните и особено Анелис Рюден — онази, която се бе опитвала да осъществи контакт с Аксел Фолкесон.
Фристед, Апелтофт и Карл седяха в своя работен кабинет, ровейки се в протокола от конфискацията, като и тримата бяха небръснати и със зачервени очи. Те като че ли бяха изпили вече цяла кофа кафе и целият кабинет бе пропит с дима от лулата на Фристед. Обикновено той се стараеше да не пуши в компанията на непушещи колеги, но сега обстоятелствата бяха извънредни. Току-що бе поръчал неизвестната “амуниция”, предполагайки, че Карл може да знае нещичко за нея. Донесоха малко смачкания пълнител. Карл веднага го разпозна.
— Това — каза той, отваряйки пластмасовия корпус и изсипвайки патроните на бюрото с бързи щракащи движения, — е най-известното в света оръжие. Би трябвало да сте го виждали на снимки. Калибърът му е 5,65, а тези патрони освен това са с мек накрайник, така че това е “Калашников” АК- 47. Мекият накрайник, мисля, че означава, че е руско или чешко производство, но надписите върху пълнителя са китайски. Ето вижте!
Посочи им вътрешната страна на пълнителя, а там имаше йероглифи, които можеха да бъдат само китайски.
Карл извади връзката си ключове с инструмента, приличащ на джобно ножче, извади оттам малко шило и отвори пълнителя.
— Пружината е развалена — отбеляза той. — Съжалявам, но пълнителят не е функциониращ. Сигурно е стоял твърде дълго и е твърде стар. Едва ли би могъл да бъде използван. Въпреки че с такива неща шега не бива. Високата начална скорост и мекият накрайник са забранени от Женевската конвенция, ако това, разбира се, има някакво значение в момента. А не е ли забранен и този тип оръжие?
— Не знам — каза Фристед, — но е доста интересно. Оказва се, че това е типичното за терористите оръжие.
— И все пак трябва да се заемем преди всичко с Анелис — възрази Апелтофт.
— Тя има ли си вече адвокат?
— Да, всички си имат адвокати. Наистина… Андерс Хедлунд ругаел и искал собствения си адвокат, като не знам дали си го е получил, а на останалите са дадени служебни защитници от обичайния списък — отговори Фристед.
— Трябва да поговорим по-бързо с нея, защото е заключена вече от десет часа и не е ясно как ще й подейства това. Всичките са толкова различни — продължи Апелтофт.
Що се отнасяше до останалите трима, то те трябваше да бъдат разпитани от други. Бе ясно, че щеше да им се наложи да се попържат поне половин денонощие до началото на разпитите. Подобно задържане под стража правеше голямо впечатление на лица, които не бяха обичайни престъпници.
— Аз не трябва да се срещам с нея. Не трябва да се показвам пред тях, но ми се струва, че трябва да се опитате да поговорите с Анелис, колкото се може по-скоро — промърмори Карл.
Неслунд бе наредил Карл да не се показва пред задържаните и това бе съвсем естествено. Фристед и Апелтофт бяха отдали много от годините си на службата за сигурност и разбираха прекрасно, че ще е по-добре, ако в протокола фигурираха техните имена, а не това на Карл.
Двамата се спуснаха с асансьора до подземния коридор, а след това, пак с асансьор, се качиха до предварителния арест. Дежурният седеше пред разгърнатите вечерни вестници, а няколко от колегите му се бяха навели над него.
— Хей, Фристед от “сека” — каза Фристед, показвайки удостоверението си.
Едва ли принадлежеше към кастата на добре известните полицаи, идващи всеки ден тук да разпитват.
Единият от “контрольорите” тръгна с тях по коридора и отвори вратата на килията. Апелтофт и Фристед си размениха неспокойни погледи и влязоха.
Анелис Рюден лежеше просната върху нара, сякаш спеше, но очите й бяха отворени. Дори не помръдна. Фристед и Апелтофт спряха до нея. Анелис продължаваше да лежи неподвижно. Дишаше спокойно и равномерно.