Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
— Да вървим, момиче, време е за разходка — каза Фристед, докосвайки внимателно рамото й.
Тя се надигна бавно като лунатик и обу маратонки с три черти. Връзки нямаше. След това, без да каже нито дума, тя последва двамата полицаи в кабинета на Апелтофт, където върху празното бюро имаше магнетофон и папка с листа за разпита. Арестуваните обикновено се отдаваха на размисли защо са ги хванали, кога ще се върнат вкъщи, ще получат ли адвокат и така нататък.
— Сядай! — каза Фристед, заемайки мястото зад бюрото.
Момичето се отпусна на стола за арестувани, намиращ се навътре в кабинета.
— Е, как си? — попита Фристед меко, но не получи отговор.
— Ето как се получи — продължи той. — Ние сигурно трябва първо да ти се представим. Казвам се Арне Фристед, а моят колега е Ерик Апелтофт. Работим в отдела по сигурността в полицията, и имаме много важни въпроси към теб.
— В СЕПО ли съм? — попита тя и за пръв път вдигна поглед, оглеждайки целия кабинет.
Фристед кимна и преди да продължи, въздъхна дълбоко.
— Това не е разпит. Във всеки случай — все още не е. Това обаче не означава, че онова, за което ще си говорим, не е важно и няма да бъде вписано в протокол. Разбираш ли?
Тя кимна и сведе поглед. Фристед прецени това като шоково състояние, каквото бе виждал при хиляди докарани за разпит през годините на работата си като полицай в “откритата служба”.
— Ето този човек — каза той и й подаде снимка на Аксел Фолкесон, — работеше при нас и преди няколко дни бе убит. Знаеш ли за това?
Тя хвърли бърз поглед на снимката, след което кимна.
— Познаваше ли го?
— Не — отговори тя, без да вдига поглед.
— Срещала ли си се или разговаряла ли си някога с него?
— Не, никога.
— Звъняла ли си му или той на теб?
— Не, вече казах — леко повишила тон, повтори тя.
“Добре — помисли си Апелтофт, — може и да проговори.”
— Ние поне си мислехме така — продължи Фристед.
— Това обаче е грешно. Не знаех кой е той, докато не прочетох във вестниците. Защо трябва да познавам когото и да било от СЕПО?
В гласа й се усещаха войнствени нотки. Фристед и Апелтофт се спогледаха. Последният кимна.
— Бе записал телефона ти в настолния си календар ден преди смъртта си. Можеш ли да ни го обясниш?
— Не мога.
— Това означава, че сте имали контакт, така ли е?
— Не, не сме имали такъв.
— А можеш ли да ни обясниш защо е имал твоя телефонен номер? Между другото, това не е бил твоят номер, а номера на магазина на майка ти. Защо?
— Това също не знам.
— Не означава ли това, че си искала да ни предупредиш за нещо, което си знаела?
— Не, аз не съм от онези, които тичат в СЕПО.
— Въпреки че знаеш нещо, което не ти харесва, не искаш приятелите ти да те обвинят във връзка с полицаите. Това, което кажеш сега, ще си остане между нас, можеш да ни вярваш.
Последното бе, разбира се, лъжа.
— Аз обаче не знам нищо. Ако това е телефонът на майка ми, може би тя е искала да каже нещо?
— Не звучи много правдоподобно.
— Това обаче не се отнася до мен.
— Сигурна ли си?
— Вече го казах!
Фристед и Апелтофт се спогледаха отново. Последният кимна.
— Е, добре — въздъхна Фристед, разигравайки поражение, — тогава да започнем обичайния разпит.
Включи магнетофона и с уморен глас каза формалните фрази.
— Разпит на Анелис Рюден, проведен в отдела по сигурността в Стокхолм. Разпитът се провежда от Арне Фристед. Свидетел на разпита е комисарят от криминалната полиция Ерик Апелтофт.
— Преди всичко ни разреши да те попитаме как си? Необходимо ли ти е нещо в килията през близките часове?
— Какво означава “необходимо”? Тоалетни принадлежности и всичко такова ли?
— Е, да. И още нещо от личните ти вещи.
— Трябва ми несесера ми, четката ми за зъби и някои от дрехите ми.
— Ще го организираме. Сега съм длъжен да ти съобщя, че си задържана от прокурора К. Г. Йонсон по подозрение в продажба на крадени вещи и наркотици. И съм длъжен да те попитам как се отнасяш към това.
— Не искам да отговарям на това.
— Трябва ли да разбирам, че не искаш да си признаеш извършването на престъплението?
— Не съм извършвала никакви престъпления.
— Знаеш ли на какво се базират обвиненията?
— Не.
Фристед изключи магнетофона.
— Слушай, момиче. Няма да стане така, защото можеш да преседиш тук твърде дълго и съвсем напразно. В квартирата ти са намерени 11 грама хашиш. Нима не знаеш за това?
— И защо със стотина други с бронежилетки ме изкарахте гола посред нощ?