Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
Звънката плесница, с помощта на която бе ускорено тръгването й, прозвуча като пистолетен изстрел.
— Аууу! — полетя напред Линайна.
Заключена в безопасност в банята, тя успя да разгледа нараняванията си. Застана с гръб към огледалото и изви глава. Като погледна през лявото си рамо, видя отпечатъка на разперена длан, който се открояваше отчетливо и аленееше върху бисерната плът. Предпазливо разтри натъртеното място.
Отвън, в другата стая, Дивакът се разхождаше напред-назад; маршируваше и маршируваше в такта на барабаните и ритъма на музиката на вълшебните думи:
Думите кънтяха влудяващо в ушите му.
— Джон! — дочу се тих подкупващ гласец откъм банята. — Джон!
Но наоколо из въздуха все още се носеше дъхът на нейния парфюм, а сакото му бе побеляло от пудрата, оставила аромата си по кадифеното й тяло.
„Проклета блудница, проклета блудница, проклета блудница! — кънтеше в ушите му безжалостният ритъм. — Проклета…“
— Джон, дали би ми подал дрехите?
Той взе клошираните панталони, блузата, долния гащеризон.
— Отвори! — заповяда той, като ритна вратата.
— Няма да отворя! — Гласът прозвуча изплашено и предизвикателно.
— Тогава как според теб да ти ги дам?
— Напъхай ги през отдушника над вратата.
Той изпълни желанието й и отново закрачи неспокойно из стаята.
— … Трътлестият демон на сладострастието ги гъделичка с китка от мораво рогче…41
— Джон.
Той не пожела да отговори.
— Джон.
Какво има? — попита грубо той.
— Дали би имал нещо против да ми подадеш малтусианския пояс?
Линайна приседна и се заслуша в стъпките в съседната стая, като се питаше докога ли Джон ще броди така нагоре-надолу; дали щеше да се наложи да чака, докато той излезе от апартамента; или ако не е опасно, след като благоразумно изчака да поутихне лудостта му, да отвори вратата на банята и да се втурне към изхода.
Тези й тревожни догадки бяха прекъснати от звъна на телефона в съседната стая. Бродещите стъпки изведнъж утихнаха. Гласът на Дивака започна да разговаря с мълчанието.
— Ало.
……
— Да.
……
— Ако не ограбвам сам себе си, аз съм.
……
— Не чухте ли какво ви казах? Господин Дивакът е на телефона.
……
— Какво? Кой е болен? Разбира се, че ме интересува.
……
— Нещо сериозно ли е? Тя наистина ли е зле? Веднага идвам…
……
— Не е в апартамента си ли? Къде е закарана?
……
— О, господи! На кой адрес?
……
— „Парк Лейн“, номер три — добре ли чух? Три? Благодаря.
Линайна чу щракването на слушалката, а след това и забързаните стъпки. Затръшна се врата. Настъпи тишина. Наистина ли бе излязъл?
С безкрайна предпазливост тя открехна четвърт инч вратата, надникна през пролуката; насърчена от тишината, я отвори още малко, провря цялата си глава и накрая влезе на пръсти в стаята, постоя с разтуптяно сърце няколко секунди, като все се ослушваше и ослушваше; после се стрелна към входната врата, отвори я, промъкна се навън, затръшна и избяга. Едва след като се озова в асансьора и заслиза надолу, се почувствува в безопасност.
Глава четиринадесета
Мортаториумът на „Парк Лейн“ представляваше шестдесет и седем етажна кула, облицована с плочки в светложълт цвят. Щом Дивакът слезе от таксилета, от покрива излетя конвой от ярко боядисани въздушни катафалки и се понесе над Парка с курс на запад, към Слауския крематориум. На вратата на асансьора главният портиер му даде поисканата информация и той се спусна към Отделение 81 (Отделението за скоростно напредваща старост, както му обясни портиерът) на седемнадесетия етаж.
39
„Крал Лир“, д. IV, сц. 6. Б.пр.
40
„Отело“, д. IV, сц. 2. Б.пр.
41
„Троил и Кресида“. д. V, сц. 2. Б.пр.