Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
— Защо не ми го каза досега? — прошепна тя, като отдръпна назад лице, за да го погледне. В погледа й се четеше нежен укор.
— … кълна се, че най-примамливите кът и час, във заговор с най-мощната подбуда (прогърмя поетично гласът на съвестта)… на злия гений в нас, не ще размекнат честта ми в сласт…’36
— Никога! Никога! — реши той.
— Глупчо такъв! — говореше тя. — Толкова много те исках. И щом и ти си ме желаел, защо тогава не ми…?
— Но, Линайна — възпротиви се той и тъй като тя незабавно свали ръце от шията му и се отдръпна от него, той си помисли за миг, че Линайна се бе вслушала в недоизречения намек. Но когато тя разкопча белия си оригинален патрондаш и го преметна внимателно върху облегалката на стола, той започна да подозира, че е прибързал с извода си.
— Линайна! — повтори той неспокойно.
Тя посегна към шията си и дръпна право надолу халката на ципа — блузката на бялото й моряшко костюмче зейна до долу; подозрението прерасна в прекалено твърда увереност.
— Линайна, какво правиш?
Зъъп, зъъп! — долетя безсловесният отговор. Тя изхлузи клошираните си панталони. Долният й гащеризон бе седефено-бледорозов. Златното Т-образно украшение от Обществения архипеснопоец подрънкваше върху гръдта й.
„… гръдта й снежна, която зад решетка от коприна зове очите ни.“37 От тези пеещи гърмящи вълшебни думи тя изглеждаше дваж по-опасна, дваж по-съблазнителна. Нежна, колко нежна, но как пронизваше. Как пробиваше и дълбаеше в разсъдъка, как подкопаваше решимостта.
Зъъп! Розовата обвивка се раздели като разполовена по средата ябълка. Рязко движение на ръцете, повдигане първо на десния крак, после на левия и долният гащеризон остана да лежи безжизнен на пода като спукан балон.
Без де сваля обувките и късите чорапки, както и килнатата кръгла бяла шапчица, тя тръгна към него.
— Любими! Любими! Ако само ми го беше казал по-рано! — Тя протегна ръце.
Но вместо и той да каже „Любима!“ и да протегне своите ръце, Дивакът заотстъпва в ужас, като размахваше насреща й ръце, сякаш се опитваше да прогони някакъв досаден и опасен звяр. Четири стъпки назад и той се озова притиснат до стената.
— Миличък! — рече Линайна и като отпусна ръце върху раменете му, се притисна към него. — Обгърни ме с ръце! — нареди тя. — „Притисни ме страстно, скъпи.“ — Тя също имаше на разположение стихчета и също знаеше думи, които пеят и звучат като заклинания или тътен на барабани. — „Докато — тя затвори очи, гласът й се сниши до сънливо мъркане — изпадна в кома. Притисни ме и не питай…“
Дивакът я сграбчи за ръцете, откъсна ги от раменете си и я отблъсна грубо на една крачка разстояние.
— Ау, причиняваш ми болка, при… ооо! — Тя внезапно млъкна. От ужас забрави за болката. Отваряйки очистя бе зърнала лицето му — не, това не беше неговото, а бе лицето на някакъв свиреп непознат — бледо, изкривено, обезобразено от някаква луда, необяснима ярост. Втрещена, тя прошепна: — Какво ти е, Джон? — Той не отговори, а продължи да се взира в лицето й с тези очи на луд. Ръцете, които стискаха китките й, трепереха. Той дишаше тежко и неравномерно. Тя внезапно дочу съвсем тихото, едва доловимо, но всяващо ужас скърцане на зъбите му. — Какво ти е? — почти изпищя тя.
И сякаш събуден от този неин вик, той я улови за раменете и я разтърси.
— Блудница! — разкрещя се той. — Блудница! Долна развратница!
— О, недей, недееей! — От разтърсването гласът й заучеше гротескно-пресеклив.
— Блудница!
— Моооля те!
— Безсрамна блудница!
— По-добре грам, отколкото… — започна тя.
Дивакът я отблъсна с такава сила, че тя се олюля и падна.
— Махай се! — закрещя той, надвесил се застрашително над нея. — Махай се от очите ми или ще те убия. — Той сви юмруци.
Линайна вдигна ръка, за да предпази лицето си.
— Моля те, Джон, недей…
— Хайде по-бързо!
Без да сваля ръка от лицето си, като следеше с обезумял поглед всяко негово движение, тя бързо стана и все така приведена, закрила глава, се втурна към банята.
36
„Бурята“, д. IV., сц. 1. Б.пр.
37
„Тимон Атински“, д. IV, сц. 3. Б.пр.
38
„Бурята“, д. IV, сц. 1. Б.пр.