Прекрасният нов свят

— Откъде изобщо ти хрумна, че това е необходимо… — започна Линайна, но остави изречението си недовършено. В гласа й се долови раздразнителна нотка. Когато се навеждаш с леко отворени устни все по-близо и по-близо към някого и разбереш, че си се навеждал на вятъра, защото непохватният глупак е скочил на крака — нима това не е причина (въпреки половината грам сома, циркулираща в кръвта ти), и то основателна причина за раздразнение!

— В Малпаис — мърмореше несвързано Дивакът — трябва да й донесеш кожа от планински лъв — думата ми е, когато искаш да се жениш. Или пък от вълк.

— В Англия изобщо няма лъвове — каза почти рязко Линайна.

— А дори и да имаше — добави Дивакът с внезапно презрително негодувание, — хората сигурно щяха да ги убиват от хеликоптери, с отровен газ или нещо друго. Аз не мога да постъпя така, Линайна. — Той изпъчи гърди, осмели се да я погледне, но в очите й прочете само раздразнение и неразбиране. Смутен, той продължи още по-несвързано: — Ще направя всичко, което ми кажеш. Известно е, че някои развлечения изискват тежък труд. Но от този труд удоволствието само става по-голямо. Ето какво ми се иска. Имам предвид, че ако поискаш, съм готов да мета и пода.

— Но тук имаме прахосмукачки. — Линайна бе озадачена. — Не е нужно да се мете.

— Не, разбира се, че не е нужно. Но някои презрени дейности може да се вършат и благородно. Бих искал да извърша нещо благородно. Нима не разбираш?

— Но щом има прахосмукачки…

— Не в това е въпросът.