Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Нобул заби крак в няколко гнили дъски, които блокираха един вход, и те се строшиха лесно. Бяха забравили да вземат факли, затова се наложи да влезе в мрака бавно, с надеждата, че очите му ще свикнат, преди някой да се нахвърли отгоре му. Дени вървеше до него, но макар и смел на приказки, не се знаеше дали ще е от полза в схватка.
Щом влезе, Нобул осъзна, че няма от какво да се страхува, освен от плъхове и паяци. Купчината потрошени мебели и почернялото огнище говореха, че някой се е опитвал да живее тук — но преди много време. Такова беше положението в повечето сгради — въпреки репутацията си, че е убежище на негодници, Градът беше съвсем слабо населен. Дали заради главорезите и изнасилвачите, или заради призраците, скитащи из улиците нощем, но хората не припарваха тук и с всяка празна сграда, на която се натъкваха, Нобул се успокояваше все повече.
— Кой би искал да живее тук, по дяволите? — попита Дени, сбърчил нос с отвращение, макар че вътре миризмата не беше толкова ужасна.
— Хората ще живеят навсякъде, ако са достатъчно отчаяни. Улиците на града са вече препълнени.
— Трябва да си наистина много отчаян, за да искаш да живееш тук. Мисля, че аз бих рискувал по улиците на града, отколкото под покрив тук.
— И в двата случая е опасно.
— Говори се, че изчезват бежанци. С десетки. От цяла седмица хората донасят на Зелените куртки за това. Изчезвали безследно, дори възрастни мъже.
Нобул също беше чул слухове, но тъй като не се знаеше колко точно бежанци идват в града, беше трудно да се каже дали е истина.
— Няма смисъл да се притесняваме от хорските брътвежи. Нека се концентрираме над това, което можем да направим за тях.
— Лесно е да се каже — Дени гледаше печално. — Ами онова кърваво убийство в Северната порта? Вещицата от Кулата каза, че бил някакъв откачен, но Килгар не мисли така. Според него става нещо дяволско, а аз знам на кого да вярвам.
— Ако в града има зъл магьосник, ние няма какво да направим, нали? Нека се съсредоточим върху сегашната си задача. Другите тревоги само ще ни разсейват. Искам да внимаваш.
Дени кимна. Той беше по-отдавна при Зелените куртки, но Нобул явно имаше по-богат опит по принцип. Момчето с готовност изпълняваше заповедите му, особено по тези опасни и мръсни улици.
Нобул не оспорваше преценката на Килгар, но щом човек от Кулата твърдеше, че няма магьосник отстъпник, на кого да вярва тогава? А колкото до изчезналите бежанци… всякакви слухове се носеха в момента, за дракони или гремлини, дори за хора, които се превръщали в зверове по пълнолуние. Нобул вярваше само на очите си, другите да се тревожат за каквото щат. Беше видял достатъчно ужасни неща, които човеците си причиняваха един на друг, за да се тревожи и за ужасите в хорските глави.
Излязоха и се натъкнаха на стария Хек и на близнаците, които извличаха мъж от една сграда. Човекът крещеше обиди и се мяташе така, че го изпуснаха и той хукна по улицата. Килгар вдигна ръка:
— Оставете го. Тук ще има много такива и ако търчим след всеки, ще се скапем до пладне.
Тръгнаха напред, но точно тази част на Града беше пуста, ако не се брояха многото кучета и плъхове. Нямаше никакви признаци на живот, докато не стигнаха до главния площад.
Навремето това бе центърът на Стария град, където търговците предлагаха стоките си. Сега беше пустош, покрита с развалини, а над повалените статуи бяха опънати прокъсани платна за подслон на бездомните. Под тях седяха безброй мъже, жени и деца.
Сърцето на Нобул се сви. С тях трябваше да са внимателни. Не изглеждаха в състояние да окажат съпротива, но бяха много и ако ги провокираха, можеше да се превърнат в опасна тълпа.
— Добре — каза Килгар, като внимаваше да не повишава глас. — Не се отдалечавайте от групата, трябва да сме внимателни. Няма нужда да ги дразним, но трябва да си свършим работата.
Тръгнаха бавно напред. Килгар се приближи пръв до един от бездомните, побутна го с крак и му нареди твърдо, но спокойно да става. Мъжът не протестира, а се изправи тромаво и се отдалечи. Останалите от Зелените куртки последваха примера на сержанта и започнаха да разбутват тълпата. Отначало всичко вървеше добре и площадът постепенно се опразваше. Нобул започна да си мисли, че ще се отърват невредими — докато Билгот не се насочи към старица, седнала до изсъхнало дърво.