Вестителят на бурята

— Съжалявам, не съм добра компания днес — каза Джанеса. Не биваше да потъва в самосъжаление, особено когато други хора бяха в много по-тежка ситуация.

— Не е нужно да се извиняваш пред мен — усмихна се Грайе, хвана ръката ѝ и я стисна.

Дребен жест, но значеше толкова много.

— И без това рядко го правя, нали? — каза Джанеса. — Помниш ли, когато намерих онази жаба?

— Да, помня: преследва ме с нея из градината от обед чак до мрак. Когато майка ти ти каза да ми се извиниш, ти упорито отказа.

— Беше само една жаба.

— Те са слузести отвратителни създания, които трябва да бъдат убивани.

— Значи не са като таралежите?

Засмяха се. Грайе бе намерила таралеж в градината, когато бяха едва на девет зими. Беше решена да го запази като домашен любимец, докато гадинки от животното не попаднаха в косата ѝ и я атакуваха така безмилостно, че тя замоли гувернантката да отреже дългите до кръста ѝ плитки. Джанеса не си спомняше да са се смели тогава, но сега им стана смешно.

Смехът им обаче секна, защото видяха Одака да се приближава.

— Ето го и него — рече Грайе. — Щастлив както винаги. Мисля, че ако някога се усмихне, зъбите му ще паднат от шока.

Джанеса ѝ изшътка да замълчи и едва потисна смеха си.

— Милейди — каза Одака с обичайния поклон. Беше облечен с червена роба, обточена с черна коприна, а на главата си носеше подходяща шапка. — Вярвам, че сте добре. Днес е по-хладно, но приятно, нали?

Джанеса не успя да измисли отговор. Не беше в стила на Одака да води разговори за времето. Тя веднага застана нащрек.

— Да, много е приятно.

— Лейди Далдарион, гувернантке Нордейн, надявам се, че вие също сте добре?

Необичайно бе дори че Одака забеляза съществуването на компаньонките на Джанеса, а пък да ги пита как се чувстват… Двете жени едва измърмориха нещо в отговор, не по-малко изненадани от поведението му.

Джанеса нямаше търпение да попита какво става, когато Одака обяви:

— Един от вашите гости ви чака в преддверието, милейди.

Протегна ръка, явно подсказвайки, че не бива да го кара да чака — който и да беше той.

— Благодаря, Одака — рече Джанеса и тръгна към двореца. — Елате — окуражи тя антуража си, но Одака не мислеше така.

— Ваше Височество, мисля, че това е частна аудиенция.

— Но аз съм нейната наставница — обади се Нордейн. — Трябва да съм неотлъчно до нея. Особено когато разговаря с гостите си.

— В този случай няма да е необходимо — каза Джанеса, но не беше съвсем сигурна. Един от нейните гости можеше да е всеки. Може би рискуваше да остане насаме с баронеса Изабел и гнусния ѝ син Леон?

Последва Одака към Скайхелм, а солидното присъствие на Стражата ѝ вдъхна съвсем малко кураж. Преди да стигне до преддверието, тя не се сдържа и попита:

— Кой е този гост, Одака?

— Някой, който поиска аудиенция, милейди.

— Предполагам — отвърна тя подразнена. — Кой от нашите гости?