Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Имам камери за наблюдение като част от охранителната система.
По дяволите! И аз си помислих, че може да има камери! Какво ли друго е заснел на тях?
— А килимът е доста скъп.
— Стига вече! Беше случайно! — провиквам се аз.
— Като със сокоизстисквачката ли? — подмята презрително той.
Стисвам челюст и просъсквам:
— Е, съжалявам, но не съм идеална като теб и твоята изложбена зала, която наричаш апартамент!
— А твоят е пълна кочина! Навсякъде се въргалят боклуци!
— Предпочитам да съм разхвърляна, отколкото задръстена!
— Какво? Наричаш ме задръстен, защото не оставям кутии от пица под леглото си ли? — провиква се възмутено той.
Мамка му! Видял ги е!
— Не! А защото правиш велик въпрос от това как да подредиш чиниите в миялната машина или в коя посока да сложиш лъжиците в чекмеджето за приборите! Толкова си задръстен, че гладиш дори гащите си на ананасчета! И като стана въпрос за тях, кой трийсетгодишен мъж носи гащи на ананасчета, а?!
Той се смръщва като градоносен облак и промърморва:
— Виж какво, това очевидно беше голяма грешка.
— Грешка ли? Кое?
— Ти и аз. Не се получава. Искам да скъсаме.
— Ти искаш да скъсаме, значи?! — изпищявам. — Не, аз искам да скъсаме!
Той ме поглежда слисано.
— Какво? Ти късаш с мен? О, не! Аз съм този, който къса с теб!
— Божичко, кретен си беше и кретен си остана! — провиквам се презрително аз.
— Ти също не си се променила! Все си си същата пълна глупачка! — реве той.
— Ти обаче си се променил! Някога беше забавен! — рева аз.
— Животът не е забавление, Луси! Крайно време е да пораснеш!
— Вече съм пораснала!
— Обаче имаш виолетова коса! — крещи презрително той.
— Аз поне имам коса! — не му оставам длъжна.
Настъпва кратко мълчание, през което той примигва като мишка в трици.
— Извинете, но къде отиваме все пак?
Двамата се обръщаме рязко, задъхани от скандала. И виждаме, че шофьорът на таксито ни наблюдава в огледалото си за задно виждане.
— Никъде не отивам с него! — отсичам аз и поглеждам на кръв Натаниел.
— Никъде не отивам с нея! — връща ми го той.
В продължение на няколко секунди настъпва тягостно мълчание. И двамата упорито отказваме да помръднем. Накрая Натаниел натиска дръжката и излиза, като затръшва с все сила вратата след себе си.
Шестнайсета глава
Та значи това е. Между нас с Нейт е свършено. Голямата ни любов приключи.
Продължи всичко на всичко една седмица.
— Ако трябва да бъдем по-точни, продължи по-малко от седмица — изтъква безмилостно Робин. А после, забелязвайки изражението ми, побързва да добави: — Продължи десет години и малко по-малко от седмица!
Неделя сутрин е и двете с Робин сме извели кучетата на разходка в парка, което на практика означава, че ние си седим на тревата и ядем сладолед, а Саймън и Джени обикалят около краката ни и душат.
— Все още не мога да повярвам какво стана! — промърморвам и си близвам предизвикателно от вкусния сладолед.
— Имаш предвид скъсването или думите му? — пита тя и ме поглежда многозначително.
Разказах на Робин целия ни скандал, като й го предадох дума по дума. И тя кимаше ентусиазирано и викаше „Браво, момиче!“ точно на правилните моменти. А когато дойде ред на коментара му за бедрата ми, тя буквално ахна и онемя от изумление. Което при Робин означава невероятно много.
Или може би не, както като че ли се оказва.
— И двете — отговарям и в пристъп на бунтарство отхапвам поредната огромна хапка от шоколадовия си сладоледен сандвич. — Само като си помисля, че съм го обичала десет години!
— По-добре е да си обичал и изгубил, отколкото… — напомня ми мъдро съквартирантката ми.
— Но аз не съм го изгубила! — провиквам се възмутено. Саймън прекратява душенето на тревата и наостря стреснато уши. — Аз скъсах с него!
— А аз останах с впечатлението, че той е скъсал с теб! — възкликва объркано Робин.
— Е, и така може да се каже. Донякъде — признавам неохотно. — Всъщност двамата взаимно скъсахме един с друг. След онзи огромен скандал в таксито.
— Погледни го откъм добрата страна — поне по един въпрос сте били на еднакво мнение!
Робин никога няма да престане да ме удивлява с упоритата си решимост да вижда положителната страна във всяка една ситуация. Каквото и да я сполети, тя никога не губи присъствие на духа. Ако ще и да я арестуват погрешка в Тайланд за пренасяне на наркотици и да я осъдят на доживотен затвор в страна, където никой не говори английски, тя сигурно ще отсече, че това е прекрасна възможност да остане насаме със себе си и да научи нов език.