Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Може и така да се каже — съгласявам се не особено уверено аз.
— Разстроена ли си?
Замислям се. Разстроена ли съм наистина?
— Не — отговарям след кратка пауза.
И докато го изричам, се изненадвам сама на себе си. В една такава евентуална ситуация се виждах не само разстроена, а буквално съсипана. В крайна сметка нали той беше моята сродна душа?! Мъжът, без когото не можех да живея. Човекът, който ме допълваше.
Пак бъркаш, Луси! Това беше „Джери Макгуайър“!
— Браво на теб! — възкликва весело Робин. — Защото скъсването с едно, а разбитото сърце — съвсем друго нещо. — Завърта очи, за да ми подскаже, че много добре знае какво говори, и аз кимвам в знак на съгласие.
Само дето този път въобще не се чувствам с разбито сърце.
— Мисля, че по-скоро съм сащисана — признавам аз. — И много разочарована. Той не е онзи, за когото го мислех. Но може би и аз не съм вече същата. — Свеждам очи към сладоледа си. Топи се така, както и моето предизвикателно отношение към живота. — Очевидно съм обичала не самия него, а представата си за него. Идеалът, който тази представа е била за мен. И спомена за човека, който той беше някога.
Давам си сметка, че по-скоро разсъждавам на глас. Миналата седмица мина като сън. И всичко ми е като в мъгла. Истинска вихрушка от емоции. Всичко се случи толкова бързо, че въобще не спрях, за да се замисля. По-скоро не исках да спирам, за да се замислям. Просто отново бях влюбена и всичко беше невероятно. Това, че отново го срещнах. Че разбрах, че той все още ме обича. И двамата се пуснахме по течението на емоциите си. И пропуснахме да забележим, че всъщност се влюбваме в съвсем различни хора. Попаднали в плен на страстта и на момента, ние просто се гмурнахме в океана на любовта, без да мислим.
И сега, най-накрая, се сетихме да си покажем главите над повърхността, за да си поемем въздух.
— Бях влюбена в романтиката на представата за повторното събиране с първата любов. Мисля, че и при двама ни беше така — изричам накрая.
— Съвсем естествено — всичко беше толкова романтично — съгласява се вярно Робин.
— Искам да кажа, че наистина вярвах, че той е моята душа близнак. Обаче сега… — въздъхвам тъжно.
— Обаче сега си даваш сметка, че не е така, и в това няма нищо лошо — пояснява Робин, но забелязвайки мрачното ми изражение, бързо превключва на мажорно настроение. — И какво от това, че за да го осъзнаеш, ти трябваха цели десет години, а?! По-добре късно, отколкото никога!
— Не беше ли ти тази, която каза, че на нас с Нейт ни е писано да бъдем заедно? Че сме просто марионетки в ръцете на съдбата и че всичко се ръководело от силите на вселената? — сопвам се аз.
Робин се изчервява и смотолевя:
— Ами това си е вярно. Срещата ви изглеждаше като нещо много повече от плод на случайно съвпадение, а и вие действително бяхте много хубава двойка! — Замълчава за миг, а после пита: — Сигурна ли си, че всичко наистина е приключило?
— Сто процента!
— Хммм — близва замислено тя от сладоледа си. Не изглежда особено убедена.
— Мисля, че освен това съм и малко ядосана — признавам си аз.
— Честно да ти призная, той надали е мислел сериозно онова, което ти е казал! — побързва да ме успокои съквартирантката ми.
— О, не ме разбра! — тръсвам глава. — Ядосвам се не на него, а на себе си! Чувствам се като глупачка. През всичките тези години бях абсолютно убедена, че не бих могла да бъда щастлива без него. Превъзнасях го, бях го издигнала в култ. — Свеждам глава, откъсвам малко трева и промърморвам: — А сега се чувствам като Дороти от „Вълшебника от Оз“, когато дръпва завесата и вижда, че вълшебникът е просто дребно старче, натискащо множество лостове!
— И аз се чувствах по същия начин, когато отидох на срещата на класа и видях Брад Полески — побързва да ме успокои Робин. — Когато бях на шестнайсет, се бях влюбила до полуда в него. Не можех даже да го погледна. За мен той беше като бог. А после, когато го видях миналата година, осъзнах, че той е просто някакъв смешен дребосък, който има фирма за химическо чистене и живее в Охайо. Оказа се съвсем нормален и скучен чичко. — Поклаща глава и зелените й очи проблясват при спомена.