Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Пистата – и самолетът на Ти Ди, – вече не бяха вариант за бягство. Чейс бе извадил късмет при първия изстрел, като зави точно навреме, за да избегне снаряда. Ако завиеше назад към пистата, самосвалът щеше да се превърне в лесна мишена за танковете. Дори гигантските гуми не можеха да устоят на 105 милиметров снаряд.

— Искам да ги наблюдаваш – каза той на Нина, като мушна с пръст в монитора, – и да ми казваш какво правят.

— Добре, точно сега ни преследват!

— Благодаря за информацията, доктор Очевадко. Имам предвид да ми кажеш, когато се канят да стрелят! – Чейс огледа терена напред. Движеха се грубо на север, широките зелени блата на делтата на Окаванго вече взимаха превес над прашната пустиня. След малко повече от миля равния терен, по който се движеха в момента, щеше да започне да се спуска надолу към огромната речна система…

— Стрелят! – изпищя Нина. На екрана се видя как от оръдието на единия танк изригна оранжев пламък.

С всичка сила Чейс рязко завъртя волана надясно. Камионът се залюля, заплашвайки да се катурне на една страна.

От лявата им страна прелетя един снаряд, който се взриви на около стотина ярда пред тях. Опитвайки се да стои изправена и да наблюдава монитора, Нина забеляза, че и вторият танк стреля.

— Идва!

Чейс завъртя кормилото на другата страна и камионът се люшна наляво. Този път обаче не беше достатъчно бърз…

Целият самосвал подскочи така, сякаш бе ударен с гигантски чук, експлозията отекна във всеки сантиметър от метала. Страничните прозорци се пръснаха.

— О. Господи! – изпищя Нина. – Уцелиха ни!

— Всичко е наред, всичко е наред! – Чейс погледна в един от другите монитори. Камерата беше монтирана върху самосвала и гледаше надолу, към съдържанието на каросерията. Зад тях се носеше плътна струя пушек – снарядът се беше забил в каросерията и беше взривил една от канарите. – Ударил се е в камъните!

Той започна да брои на ум. Колко ли добри бяха стрелците? Колко време им е необходимо, за да презаредят?

— Мисля, че ни настигат – предупреди Нина. Чейс погледна към монитора за обратно виждане. Танковете застрашително ги приближаваха и на екрана вече изглеждаха много по-големи от преди. На равен терен един „Леопард“ може да вдигне около четиридесет мили в час – много повече от камиона.

Повече от натоварен камион…

— Нина! Лостовете за каросерията…

— За Бога! – прекъсна го тя с обвинителен тон, не можейки да повярва на ушите си. – Пак ли започна с това?

— Не, не! Добре, че не го изпразни преди! Но сега е моментът да го направиш, изхвърли товара! Така ще развием по-висока скорост, а и пушекът ще послужи като димна завеса!

Бяха минали десет секунди, а все още никой от танковете не беше стрелял отново. Един автоматичен пълнач досега да е презаредил. Това означаваше, че зареждането се извършва на ръка, което, дори за отлично трениран екипаж в неподвижен танк си беше труден процес, а и тръскането върху каменистата земя щеше да добави още няколко секунди…