![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
11. От любов към дъщеря ми
161
че са на около половин час път от границата. Сега, когато децата спели, нямало кой да го развлича и нервите му се опънали до крайност. Дали ще успеят да я прекосят? Какво ще стане, когато стигнат в Холандия? Продължили пътя си в нощта през гористите и блатисти местности безмълвно, всеки потънал в собствените си мисли.
Някъде по това време разбрали, че са се заблудили. Непоправимо са се заблудили. Следвали картата, по която направили бележки на втория ден от престоя си в Западна Германия. Според нея трябвало да завият, надясно точно преди края на магистралата, която се превръщала в първостепенен път. Сигурно били завили твърде рано или прекалено късно. Като наближили върха на един хълм, пред очите им блеснал облян в светлина знак: Гренце Цол 1 км. Границата била само на половин миля. Пулсът на Крейг се ускорил. И двамата били наясно, че наближават нещо опасно и съвсем различно от пустото шосе, покрито с чакъл.
Когато стигнеш на върха на хълма, спри казал Крейг. Там тримата той и момичетата щели да влязат в багажника и да продължат според плана си. Франк натиснал спирачка и рязко спрял. Пежото внезапно било осветено от силен сноп светлина. Знакът не казвал истината. Не се намирали на половин миля от границата, а най-много на шейсет метра от много голям граничен пункт. Имало десетина пътни платна, а край всяко от тях се намирала добре осветена гранична будка. Единствената кола наоколо била тяхната и погледите на всички граничари били приковани в нея. Планът пропаднал с гръм и трясък. Най-лошото обаче било, че връщане назад нямало: пътят, по който дошли, бил еднопосочен.
Крейг треперел от нервна възбуда. Посочил един паркинг, на който проверяват товарните превозни средства и накарал Франк да спре там. Франк бил не по-малко притеснен и спрял по средата на паркинга, като изгасил мотора и светлините на колата. В отговор въоръжените граничари стиснали по-здраво автоматите си. Тогава Крейг видял телефонна будка в близост до сградата на митницата.
Иди до телефона и се обади обърнал се той към Франк. В това време аз ще гледам да измисля нещо.
Но нямало какво толкова да се мисли. Били в капан. Имали две възможности да се опитат да минат или да
162
се предадат, но на Крейг и през ум не му минавало да се предава. Франк седнал зад волана и рекъл:
Е, какво ще правим сега?
Бъз ли те е? попитал го Крейг с тънка усмивка. Карай направо.
Франк се опитал да асимилира казаното:
Значи искаш да включа на първа и да мина покрай тях като горящ вестник, така ли?
Не отвърнал Крейг, ако стрелят по колата, могат да ударят момичетата. Карай до някоя от будките, мини съвсем бавно и си размахай паспорта да видим дали ще те пуснат да минеш.
До този момент Крейг бил обзет от луда паника. Видимо треперел, дори и устните му потрепвали нервно. Щом. обаче взел решение как да постъпят, колкото и рисковано да било то, и двамата се отпуснали.
Крейг бил прекосявал границата успешно по описания по-горе начин, но този път номерът не минал. Поведението им било.твърде чудновато. „Halt!" извикали граничарите и пет-шест излезли от будките и се хванали за кобурите. Сега били на около шест метра от тях.
Двама се приближили от двете страни на колата и поискали документите им. Франк им подал паспорта си. Крейг замръзнал от ужас на седалката: бил си оставил документите в един куфар в багажника. „Raus, raus!" извикал единият.„Вън! Излезте от колата!" Като се молел децата да не се събудят, с надеждата, че няма да ги забележат под купа дрехи на задната седалка, Крейг взел ключовете на колата, разровил се из багажника и небрежно подал паспорта си. Духът му помръкнал, когато граничарят извадил портативен компютър. Крейг разбрал, че всичко е загубено. В този момент трети граничар надникнал в колата и осветил задната седалка с прожектора си. В среднощния мрак дългата руса коса на Стефани просветнала като злато. Граничарят отворил уста да попита нещо, но Крейг отвлякъл вниманието му, като бързо отстъпил назад. „Halt! Halt!". Двама граничари си разкопчали кобурите и се хванали за полуавтоматичните пистолети.
Крейг ги изгледал с най-невинната си физиономия.
Нищо, нищо рекъл той. Елате да проверите багажника.
Имате ли нещо за деклариране?
Не, нямаме казал Крейг. (С изключение на две
163
малки момиченца без никакви документи на задната седалка).
Граничарят върнал двата паспорта на Франк, но не останал доволен. Двамата никак не приличали на туристи: „Къде са ви сувенирите? Къде ви е фотоапаратът?" Крейг не отговорил. Седнал в колата, пъхнал ключовете в стартера и тихо казал на Франк: