От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

„Заведох момичетата у моя приятел Боб Серво. Ако заспят, ще останем да пренощуваме там и ще ги доведа утре сутринта." Франк взел само две пелени на Саманта, за да не събудят подозренията на Вера. После мъжете прегърнали момиченцата и ги отнесли в пежото. Крейг седнал отзад, за да си играе с малките, а Франк се метнал зад волана. В девет вечерта вече били на път: или към Холандия, или към пълния си провал. Когато стигнали аутобана, Франк включил на пета и натиснал газта до дупка. Тази нощ пътували със средна скорост около двеста километра в час.

Двамата мъже били обмислили плана си до най-голе-

160

I

ми подробности. Трябвало да държат момичетата будни, докато стигнат на сто и петдесет километра от границата, и едва тогава да ги оставят да заспят. Малко преди да я пресекат, Крейг и децата щели да се преместят в широкия багажник на колата, предварително застлан с дунапрени и одеяла. Ако късметът не ги изоставел, момичетата щели да се събудят направо в Холандия. За По-сигурно Франк щял да натисне спирачки, ако наближи граничари, за да види Крейг червената светлина от багажника и да затисне с шепи устите на малките, ако са будни.

Имали и резервен план. Ако се случи нещо непредвидено и ги спрат, Крейг трябвало да се нахвърли върху най-близкия граничар, а после да се справи с останалите, доколкото може. В това време Франк трябвало да продължи пътя си с колата и момичетата и да не спира, докато не стигне до американското консулство в Амстердам, а после да не мърда оттам до пристигането на родителите на Крейг и техния адвокат. Най-важното било, подчертавал Крейг, децата никога повече да не бъдат връщани на Вера, каквото и да се случи.

През първите три часа пътуването минало съвсем гладко и спокойно. Крейг бил много уплашен напрегнат и възбуден, но в същото време изпитвал безкрайно облекчение. За да минава по-бързо времето, Крейг и децата си играли на пляс-пляс-ръчички. Дал бонбони и на двете с надеждата, че сладкото ще ги възбуди и ще ги държи будни по-дълго време. Момичетата били уморени, но в прекрасно настроение: страшно се вълнували, че скоро ще видят родителите на Крейг и една братовчедка, с която си играели в Маскегон. Двегодишната Саманта все още не можела да говори добре и бърборела на немски. Стефани, която скоро навършила четири годинки, не била забравила английския. По едно време погледнала баща си и му казала:

Знаех, че ще дойдеш да ме вземеш.

Крейг преглътнал сълзите, за да не се разплачат и двамата, и й отвърнал:

Просто не можех да те оставя там.

След кратка почивка на една отбивка, където Крейг сменил пелената на Саманта и момичетата заспали, той седнал отпред при Франк. Нощта била студена. Мъжете покрили свитите на кълбо момиченца със саката и ризите си, а те останали по подгизнали от пот тениски. Крейг знаел,