От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

164

Служителката искала да научи всички подробности.

Нелегално ли ги прекарахте през границата? Наранихте ли някого? Отвлякохте ли тези деца?

Вижте какво рекъл й Крейг, те са тук и са американски граждани. Ето ви документите, дайте ми паспортите. Изобщо не ви влиза в работата как сме дошли дотук.

Спорили още четвърт час, преди служителката да склони и даде паспортите: била изпълнила задължението си, а освен това било очевидно, че децата са щастливи с баща си. Няколко минути по-късно тя се върнала при Крейг и му казала: „Заповядайте паспортите, господин ДеМар. Моите поздравления!" Служителите в консулството станали на крака и заръкопляскали. Единият от тях разказал на чакащите за случилото се и скоро всички в помещението ръкопляскали. Този звук се сторил на Крейг като манна небесна.

Имапо и още чудесни преживявания, като например жеста на двете служителки на „Нортуест Еърлайнс", които им отстъпили резервациите си за презокеанския полет на другия ден. Други не били чак толкова чудесни: служител на бостънската митница извадил Крейг от опашката на чакащите проверка, отворил чантите и ги обърнал с главата нагоре и настоятелно искал да разбере къде е майката на момиченцата, преди да ги пусне да си вървят. („Казах му, че е при семейството си в Германия и ще остане още една-две седмици").

Крейг бил преживял твърде много, за да се заблуждава, че след като са си у дома, всичко е наред. Двамата с Франк прекарали времето на полета на тръни, пиели холандска бира и наблюдавали как момиченцата се тъпчат с фъстъци. Даже след като самолетът кацнал на летище Детройт и четиримата зачакали семейството на Крейг, той продължавал да е нащрек.

Бях се навел, за да вържа обувката на Стефани спомни си той, и не знаех, че са ни приближили в гръб. Чух някой да тича към нас, после чух писък. Обърнах се, готов да нанеса удар, защото нервите ми бяха опънати до краен предел. Все пак не бях изминал целия този път, за да се оставя да бъда заловен или върнат обратно.

Към него с всички сили тичала приятелката му, която му се метнала на врата, преди да успее да разтвори обятия. Стефани се хвърлила в прегръдката на баба си и я обгърнала с ръце и крачета. Сред радостните сълзи и

165

многото прегръдки и целувки на двамата изтощени герои връчили наградите за обратния път към къщи: два картона цигари „Кемъл", дузина кутийки американска бира и най-хубавото от всичко: две тениски с надписи. На фланелката на Крейг пишело: „Супер татко", а на тази на Франк Корбин „Най-добрият приятел, за който си мечтае всеки от нас".

В Маскегон се заели с изпълнението на нова задача да излекуват момичетата от страха към някогашния им дом, в който били преживели толкова ужасни и отвратителни сцени. Всяка сутрин Крейг водел Стефани и Саманта в къщата, която била в пълен безпорядък. Докато децата си играели, той работел по канализацията и стените. Майката и приятелката на Крейг поставили нови тапети, килими и красиви пердета в стаите на момиченцата, за да заличат миналото в спомените им.