Двор от скреж и звездна светлина

Бяхме му показали списъците на Азриел с потенциалните подстрекатели в лагерите. Оттогава Касиан се държеше резервирано. Недоволството се оказваше по-широко разпространено, отколкото бяхме очаквали. Най-силно беше в лагера Железен хребет, главен съперник на този клан, където Калон, синът на главатаря, умишлено сееше разкол. И будеше агресия, насочена към мен и Касиан.

Куражлийски ход, като се имаше предвид, че Калон още беше млад воин. Полагаше му се да участва в Ритуала чак тази пролет или следващата. Но беше същото жестоко копеле като баща си. И по-лош, по сведения на Аз.

— По време на Ритуала редовно се случват инциденти — подхвърлих, когато Касиан се намръщи, чувайки новината.

— Няма да позорим Ритуала с намесата си — отвърна категорично.

— Е, и в небето редовно се случват инциденти — обади се равнодушно Азриел.

— Щом наглият хлапак иска да ми вгорчава живота, да събере малко смелост и да го направи в лицето ми — изръмжа Касиан, приключвайки разговора.

Познавах го достатъчно добре, за да му оставя проблема, той сам щеше да реши как и кога да се справи с Калон.

— Въпреки недоволството в лагерите — казах му, махвайки към тренировъчните площадки, където шепата момичета се упражняваха, а жалките илирианци страняха от тях, сякаш се бояха да не прихванат някаква смъртоносна болест, — това тук е добър знак, Кас.

Азриел кимна утвърдително. Сенките му се увиваха около него и повечето жени от лагера се скриха по домовете си, когато той се появи.

Рядко посещение от сенкопоеца. Митичен, ужасяващ образ. И на Аз очевидно не му харесваше да е тук, но не можа да отхвърли молбата ми.