Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Нола се съблече гола и се приближи до майка си, която бе взела една метална линия от бюрото на дъщеря си. Първо я огледа от горе до долу, после вдигна линията и я заудря по зърната. Удряше много силно и много пъти и когато дъщеря й започна да се превива от болка, й заповяда да стои мирно, иначе щяла още да я бие. Докато биеше дъщеря си, Луиза й повтаряше: „Не трябва да лъжеш майка си. Не трябва да бъдеш лошо момиче, разбираш ли? Престани да ме вземаш за глупачка!“. От гаража гърмеше джазова музика.
Нола бе събрала сили да отиде на работа в „Кларкс“ само защото знаеше, че там ще види Хари. Той бе единственият, който й вдъхваше желание за живот, и тя искаше да живее за него. Но той не дойде. Объркана и отчаяна, цяла сутрин плака, скрита в тоалетните. Гледаше се в огледалото, повдигаше блузата си и съзерцаваше натъртените си гърди - бяха покрити със синини. Казваше си, че майка й е права - тя е лоша и грозна и точно затова Хари не я иска.
Внезапно някой почука на вратата. Беше Джени.
- Нола, какво правиш? Ресторантът е препълнен! Някой трябва да обслужва клиентите!
Обзета от паника, Нола отвори вратата - дали другите сервитьорки се бяха оплакали на Джени, че цяла сутрин стои в тоалетната? Но Джени бе дошла в „Кларкс“ случайно. Или по-скоро с надеждата, че ще завари там Хари. И щом дойде, установи, че обслужването куца.
- Плакала ли си? - попита тя, като видя нещастното лице на Нола.
- Аз... Не се чувствам добре.
- Измий си лицето и ела с мен в салона. Ще ти помогна. В кухнята е настъпила паника.
Когато редът се възвърна, Джени поднесе на Нола една лимонада, за да я поуспокои.
- Изпий това - каза й мило. - Ще се почувстваш по-добре.
- Благодаря. Ще кажеш ли на майка си, че днес съм работила лошо?
- Не се тревожи, нищо няма да й кажа. Всеки понякога изпада в депресия. Какво става с теб?
- Любовна мъка.
Джени се усмихна.
- Хайде, още си толкова млада! Един ден ще срещнеш някой добър човек.
- Кой знае...
- Хайде, хайде, усмихни се на живота! Ще видиш, всичко ще се оправи. Представи си, неотдавна и аз бях в твоето положение. Чувствах се самотна и нещастна. И после Хари пристигна в града...
- Хари? Хари Куебърт?
- Да! Той е чудесен! Слушай... Още не е официално и не би трябвало да ти го казвам, но всъщност с теб сме донякъде приятелки, нали? И съм толкова щастлива, че мога да го кажа на някого! Хари ме обича. Обича ме! Пише любовни текстове за мен. Снощи ме заведе в Конкорд за националния празник. Беше толкова романтично.
- Снощи? Не е ли бил с издателя си?
- Беше с мен, като ти казвам! Гледахме фойерверките над реката, беше великолепно!
- Значи, Хари и ти... вие... Вие сте заедно?
- Да! О, Нола, не се ли радваш за мен? Само не казвай на никого. Не искам всички да разберат. Знаеш какви са хората - лесно започват да завиждат.
Нола усети как сърцето й се свива и внезапно толкова я заболя, че изпита желание да умре. Значи, Хари обичаше друга. Обичаше Джени Куин. Свършено бе, той повече не я искаше. Всичко се завъртя пред очите й.
В осемнайсет часа, когато изтече работното й време, Нола се отби за малко вкъщи, после отиде в Гуз Коув. Колата на Хари я нямаше. Къде можеше да е той? С Джени? При тази мисъл още повече я заболя. Опита се да сдържи сълзите си. Изкачи няколкото стъпала, които водеха към стъкления навес, извади от джоба си приготвения за него плик и го пъхна в рамката на вратата. Вътре имаше две снимки, направени в Рокланд. На едната се виждаха ято чайки на брега на морето. На другата бяха те двамата по време на пикника. Имаше и късо писмо, няколко реда, написани на любимата й хартия.
Хари, любими,
Знам, че не ме обичате. Но аз винаги ще ви обичам.
Изпращам ви тази снимка на птиците, които така добре рисувате, и една наша снимка, за да не ме забравите.
Знам, че не искате да ме виждате. Но поне ми пишете. Само веднъж. Само няколко думи, за да имам спомен от вас.
Никога няма да ви забравя. Вие сте най-изключителното същество, което съм срещала.
Обичам ви завинаги.
И тя хукна да бяга. Слезе на плажа, свали сандалите си и изтича във водата, както бе тичала в деня, когато го срещна за пръв път.
Откъс от „Произходът на злото” от Хари Л. Куебърт
Писмата започнаха да идват, след като остави бележка на вратата на къщата. Любовна бележка, в която му казваше какво изпитва към него.
Любими мой,
Знам, че не ме обичате. Но аз винаги ще ви обичам.
Изпращам ви тази снимка на птиците, които така добре рисувате, и една наша снимка, за да не ме забравите.