Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Усетих как ме завладява студ. Гробокопачът се е обърнал срещу нас… Думите, изречени от човека, когото видях на онова видео — каза пред всички на планетата Метален рой, че ще бъдат погълнати. Бях видяла как онези отдавна загинали хора са пробвали. Това значи са правели. Те са призовали гробокопач. Само че вместо да унищожат враговете на човечеството, нещото се е обърнало срещу тях.
Ужасът отново нахлу в мен и ми прилоша, облегнах се на прага.
— Ние имаме невероятен късмет, че тяхното оръжие се е обърнало срещу тях — продължи Куна. — Никой не може да се бие с гробокопачите или да ги контролира. Човеците доведоха един в нашето измерение, след това той разруши няколко от техните най-важни планети и бази. Дори след като хората бяха победени, този гробокопач вилня из галактиката години, докато най-сетне не се оттегли.
— Знам, че твоят вид изпитва почит към хората, Аланик. Не, не е нужно да възразяваш. Разбирам и донякъде изпитвам емпатия. Трябва да разбереш, че задачата, заради която сме се събрали — да се научим как да се бием с гробокопачите — е проект от първостепенно значение.
— Двамата с Уинзик може и да не сме единодушни как да процедираме, но сме сложили заедно началото на този проект: начин да разработим контрамерки срещи гробокопачите. Докато не направим това, Върховенството е в огромна опасност.
— Вие… значи мислите, че хората ще се върнат, нали? — попитах и парченцата започнаха да си идват на място. — Четох в местната база данни, че те са затворени в резервати — но някои твърдят, че те са близо до момента, в който ще успеят да избягат.
Куна се обърна от прозореца и ме погледна, извънземното му изражение бе неразгадаемо. Той направи пренебрежителен жест и замахна с два пръста.
— Провери архивите и ще разбереш, че се предполага, че хората винаги са близо до бягство. Върховете в съпротивата им винаги съвпадат с моментите, когато Министерството на защитата трябва да прокара някой важен закон за финансиране.
Това ме порази като удар в корема. Министерството на защитата — креляните… те използваха Метален рой и моите хора като начин да се сдобият с политически облаги.
— Мислиш, че те са позволили на хората да станат по-опасни ли? — попитах. — Може би се отпускат малко, така че всички да се уплашат истински и така министерството да докаже, че си върши добре работата.
— Аз не бих казал подобно нещо — рече Куна. — За подобно твърдение са нужни доказателства, не просто предположения. Нека просто кажем, че това ми се струва любопитно. Това се случва от толкова отдавна, толкова редовно, че се съмнявам, че хората представляват истинска опасност за нас, без значение какво мислят експерти и коментатори.
Много грешиш, помислих си аз. Уинзик е допуснал грешка. Той е позволил ЗСД да станат твърде силни. Той ми позволи да стана пилот. А сега… сега сме много близо до пробив. Този път не говорим за най-обикновено извинение. Той сигурно е изпаднал в паника…
Така че сега той създаваше специални сили. Специален екип от пилоти. Нямаше начин да е съвпадение.
— Гробокопачите представляват истинска опасност — заяви Куна. — Може и да греша, може в бъдеще хората отново да се превърнат в опасност. Но дори да не е така, някой друг ще се опита да използва гробокопачите. Да се разправяш с гробокопачите е проява на глупаво, безотговорно, агресивно поведение и някоя раса ще се опита да го направи. Върховенството няма да бъде в безопасност, докато не се преборим с гробокопачите или поне не ги отблъснем.
— Виждам логиката в казаното — отвърнах. Това беше самата истина. Главната ми цел беше да открадна хипердрайв… но ако имаше оръжие на Върховните срещу гробокопачите, което можех да открия, това със сигурност щеше да бъде от полза.
Въпросът бе защо Куна ми разказваше всичко това. Той стана и пристъпи близо до мен, след това погледна настрани, към оръжието, което стърчеше от джоба ми, нали го бях пъхнала там в бързината. Бързо го прибрах.
— Не бива да го носиш — рече Куна. — Ти си под моя защита, но дори това има известни граници.
— Извинявай — отвърнах. — Мислех, че ти си… Както и да е, може и да съм уплашила икономката на горния етаж.
— Ще се оправя с този въпрос — обеща Куна. — Важното е ти да разбереш важността на задачата си. Уинзик трябва да бъде държан под око. Аз нямам никаква власт над тази тренировъчна програма. Затова те моля да не забравяш за какво се разбрахме. Ще се постарая молбата на хората ти към Върховенството да бъде одобрена. В замяна искам да ми докладваш за обучението.
— Ще бъда твой шпионин — съгласих се.
— Ще бъдеш в услуга на Върховенството. Аз имам позволение и власт да научавам всичко, което ми казваш.