Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Първите преговори с унгарските либерали се бяха състояли още през декември миналата година, а посещението на тази делегация, която бе пристигнала, за да ми честити рождения ден, макар със закъснение, беше непосредственото следствие от онова първо сближаване. Групата се състоеше от най-важните мъже на унгарския Парламент. Предвождаха я унгарският политик Ференц Деак28, унгарският кардинал и папски наместник и граф Андраши. Ида ми беше разказвала за тях и за техните политически цели много повече, отколкото подозираше Франц Йозеф.
За императора това беше просто един от многото приеми по случай новата година. За мен беше нещо повече: уроците по унгарски език, разговорите с Ида и сърцето ми казваха, че унгарците имат право на национална идентичност и на собствена конституция. Убеждението ми беше толкова дълбоко, че се одързостих да се застъпя за тях по изключително сензационен начин.
Вместо обичайната рокля с шлейф облякох дворцов вариант на унгарската национална носия. Тясно черно елече, искрящо от пер лени нанизи и диаманти, пристягаше бухнала бяла блуза с широки ръкави. Върху плисетата на бялата копринена пола бях запасала изящна престилка от скъпа тъкана дантела; Фани бе увенчала диамантената диадема в сплетените ми коси по изключително очарователен начин с миниатюрна шапчица, украсена с разноцветни ленти.
При появата ми по редиците на унгарската делегация премина вълна на възбуда, после гостите безмълвно ме аплодираха. Без много думи пратениците разбраха, че императрицата е на тяхна страна. Огненият поглед на гордия граф Андраши беше неотклонно впит в мен; през всички пластове от бижута, дантели и коприна той проникна право в разтрепераното ми сърце.
Докато кардиналът се кълнеше на изискан език в лоялността на унгарската нация към императора, престолонаследника и императрицата, аз трудно се концентрирах върху речта му. Усещах погледа на графа и не смеех да погледна към него. Не знаех какво става с мен. Как в това състояние да произнеса дори една дума на благодарност?
Когато ми дойде редът, заговорих без много-много да му мисля – словото извираше право от душата ми. Обърнах се към гостите си на унгарски и само след няколко думи почудата в техните очи бе заменена от едва сдържан възторг.
– Откакто провидението ме свърза със сърдечни и неразривни връзки с Кралство Унгария благодарение на Негово Величество, моя обичан съпруг, благоденствието на Унгария винаги е било предмет на моето най-живо съпричастие.
Надигнаха се първите възгласи „Да живее!", ала аз продължих невъзмутимо:
– Приемете моята най-искрена благодарност и отнесете сърдечните ми благопожелания на онези, които са ви изпратили тук, докато бъда удостоена с честта, в съответствие с желанието на страната ви, да се явя сред тях заедно с августейшия си съпруг.
Франц Йозеф кимаше утвърдително на това изобилие от високопарен дворцов патос, макар че възгласите „Eljen!"29, които се издигаха чак до изографисания таван на залата за аудиенции, вероятно му се струваха малко подозрителни. Унгарци да изразяват възторга си във Виена? Напълно непознато явление! Обикновено подобни аудиенции преминаваха в крайно скована атмосфера. Наложи се церемониалмайсторът да повиши глас, изричайки поканата за официалната дворцова вечеря, за да бъде чут.
– Надявам се, че ще се явиш на вечерята? – загрижено попита императорът, преди да се разделим. Обикновено избягвах подобни банкети. – Както изглежда, унгарците имат слабост към теб, трябва да се възползваме.
Нямаше да пропусна тази вечеря, дори да бях на смъртно легло, но, разбира се, не го изрекох на глас. Ограничих се с покорното „Както желаеш, Франци!" и се запътих към покоите си още по-забързано от обикновено.
Необичайно развълнувана от вечния женски въпрос какво да облека за това събитие, аз внесох пълно объркване сред придворните дами, докато се спрях на бяла рокля с шлейф, извезана с перли. Фани сплете в косите ми наниз от матовобели перли, а Ида избра подходящо ветрило, обточено с бели лебедови пера. Дали усещаше желанието ми тази вечер да съм особено красива? Да се харесвам, да блестя, да покорявам?
Откъде идваха тези нови, смущаващи копнежи? Не ми се искаше да мисля за това. Твърде опасна беше пътеката, по която можеха да ме отведат разсъжденията ми. Нима не се гиздех за моя съпруг, както винаги досега? Във всеки случай Франц Йозеф смяташе така. Той ме целуна почти благоговейно по челото, преди да се отправим подръка към дворцовата трапеза.
– Моята обична императрица – натърти някак по-особено върху стандартната фраза той. – Ти разпръскваш по-ярка светлина от всички свещи в „Хофбург", взети заедно.