Императрица Сиси

– Колкото ни е възможно по-бързо, графе – обещах аз и използвах цялата си енергия, за да убедя и Франц Йозеф да осъществим това пътуване. Знаех си, че рано или късно щеше да отстъпи, стига да упорствах достатъчно дълго.

Още в края на същия месец отпътувахме за Унгария, а групичката около ерцхерцогинята бълваше змии и гущери. Едно беше да настояваш за приключване на досадния конфликт с Унгария и съвсем друго – с решаването на проблема да се заеме именно критикуваната от тях императрица.

Свекърва ми и нейните съветници не криеха бурното си недоволство при известията за възторженото ни посрещане в Буда и Пеща, за баловете в крепостта „Офен" и за симпатията, с която ме приемаха из цяла Унгария. Но аз и без това не правех нищо както трябва според тази злобна жена, особено след конфликта ни относно възпитанието на Рудолф.

В онези дни Виена беше далече, а възторгът на унгарците ме радваше и отвличаше вниманието ми от тъжните спомени, макар в началото на пътуването да се страхувах от тях. Смъртта на София остана в миналото, а настоящето и бъдещето победиха скръбта ми. За първи път, струваше ми се, и Франц Йозеф ме считаше за способна на нещо повече, отколкото само да демонстрирам красивата си фасада.

– Унгарците чисто и просто предпочитат да чуят някои политически истини от красивата ти уста – похвали усилията ми той. – Трябва да кажа, че си ми от голяма помощ, особено задето говориш така добре унгарски и умееш да общуваш с аристокрацията.

Разбира се, тази похвала ме насърчи още повече и аз се стараех да удостоявам с присъствието си безбройните приеми, празненства, приветствени речи, разглеждания, паради и балове – всички без изключение. Нервите ми се опъваха не толкова от гигантската програма, колкото от свързаното с нея непрестанно обличане и събличане. За всеки повод трябваше да се явявам с нов тоалет, който се натъкмяваше над безбройните долни фусти, корсета, кринолина и другите подробности и чието обличане и събличане изискваше безкрайно много време. Понякога се занимавах с процедурата по-дълго, отколкото носех самата дреха.

Как щях да навредя на отношенията с Унгария, ако поне един следобед носех една и съща рокля?

– Биха го изтълкували като неуважение – деликатно ме предупреди Ида, щом понечих да се разбунтувам. – Хората тук са извънредно чувствителни, когато става въпрос за възможно унижение от страна на Виена.

Подчиних се на логиката на този аргумент. Свикнах да усещам около себе си постоянното благотворно присъствие на граф Андраши, моя добър гений. И най-строгият критик не би открил недостатъци в неговите думи, в делата и в уважителното му държане. Той беше съвършен слуга на своята кралица. Когато стоеше до мен, извисил внушителния си ръст, нямаше трудности, нямаше неочаквани събития. Поне не видими...

Защото на някакво далечно, непознато ниво на съзнанието си още тогава подозирах, че това няма да е всичко. Неизречените сигнали на неговото присъствие ме объркваха и тревожеха, ала те ме и съживяваха по чудодеен начин. Дори само заради това не пожелах да приключим престоя си едва след десет дни.