Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Работата, разбира се, беше интересна, но от годините, прекарани в Африка, Мълдун се бе научил да възприема животните съвсем реалистично. В отношението му към тях нямаше романтика и той често влизаше в конфликт с ръководството на парка и особено с дребния тиранин, който сега стоеше до него в контролната зала. Според Мълдун едно бе да създадеш динозаври в лаборатория, а съвсем друго — да се грижиш за тях в резерват.
Именно Мълдун смяташе, че някои от динозаврите са прекалено опасни, за да живеят в естествената среда на парка. Опасността отчасти се дължеше на факта, че твърде малко познаваха тези животни. Никой например не подозираше, че дилофозаврите са отровни, докато не забелязаха особения начин, по който те ловяха местните плъхове — ухапваха гризачите, а после се дръпваха и ги чакаха да умрат. Дори и тогава никой не подозираше, че дилофозаврите могат да плюят, докато един от служителите в парка едва не ослепя от изплютата отрова.
След този случай Хамънд се съгласи да изследват отровата на дилофозаврите и се оказа, че тя съдържа седем различни токсични ензима. Откриха и че дилофозаврите могат да плюят на разстояние от около петнайсет метра. Някой от гостите на парка можеше да бъде ослепен, както си седи в колата. Ето защо ръководството реши да премахне торбичките с отрова. Ветеринарите направиха два опита с две животни, но без успех. Никой не знаеше къде се отделя отровата. И никой нямаше да разбере, докато не се направеше аутопсия на някой от дилофозаврите. Но ръководството не разреши едно от животните да бъде убито.
Мълдун се притесняваше още повече за велоцирапторите. Те бяха родени ловци и никога не изпускаха плячката си. Убиваха дори и когато не бяха гладни. Просто им доставяше удоволствие да убиват. Когато тичаха, бяха много бързи и правеха изненадващо дълги скокове. Имаха остри нокти на четирите си крайника, с които причиняваха смърт. С едно замахване на крайника можеха да изкормят човек. Освен това имаха и мощни челюсти, с които не просто хапеха, а направо разпаряха плътта. Бяха много по-умни от останалите видове динозаври и затова не им беше трудно да избягат от клетката си.
Всеки човек, работил достатъчно дълго в зоопарк, знае, че някои видове животни бягат от клетките си по-често от други. Маймуните и слоновете например като нищо отварят вратите на клетките. Глиганите проявяват невероятна съобразителност, като вдигат резето на вратата със зурлите си. Но кой би допуснал, че гигантският броненосец също принадлежи към животните, които бягат от клетки? Или американският лос? И все пак лосът си служи почти така умело с муцуната, както слонът с хобота си. Лосовете често успяват да избягат. Просто имат дарба за това.
Същото се отнасяше и за велоцирапторите.
Рапторите бяха умни поне колкото шимпанзета. Приличаха на шимпанзета и по това, че действаха много ловко с горните крайници и именно с тях отваряха вратите. За тях беше лесно да избягат. Опасенията на Мълдун се оправдаха: един раптор наистина избяга и преди да го върнат обратно в клетката, уби двама строителни работници и осакати трети служител. След този случай направиха поправки в проекта на хижата за гости, оградиха я със стена от дебели решетки, а на прозорците сложиха бронирани стъкла. Преустроиха клетката на велоцирапторите и монтираха електронни сензори, които да предупреждават за евентуално повторно бягство.
Мълдун настоя на острова да бъде доставено и оръжие. Поиска преносими ракетни установки. Всеки ловец знае колко е трудно да бъде повален африкански слон, който тежи четири тона. А някои от динозаврите на острова бяха десет пъти по-тежки. Ръководството изпадна в ужас и настоя, че в парка не бива да има оръжие. Но Мълдун заплаши, че ще напусне и ще уведоми репортерите за събитията в парка. Тогава бе постигнато споразумение и на острова пристигнаха две специално изработени преносими ракетни установки с лазерно насочване, които стояха заключени в помещение в сутерена. Единствен Мълдун притежаваше ключ от него.
Сега въртеше в ръце именно този ключ.
— Ще сляза долу — каза той.
Без да откъсва поглед от контролния екран, Арнолд кимна. Двата автомобила бяха спрели на хълма в очакване да се появи големият рекс.
— Хей — обади се Денис Недри от съседния пулт. — Така и така си станал, ще ми донесеш ли една ко̀ла?
Грант седеше в колата и безмълвно наблюдаваше сцената. Козата заврещя по-силно и както тичаше напред-назад, бясно задърпа връвта, на която беше вързана. Грант чу изплашения глас на Лекс по радиовръзката: