Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Какво ще стане с козата? Ще я изяде ли?
— Мисля, че да — отвърна й някой и Ели изключи радиото.
Тогава усетиха миризмата, отвратителна воня на разложение, която се носеше откъм подножието на хълма.
— Той е тук — прошепна Грант.
— Тя — поправи го Малкълм.
Козата беше вързана в средата на поляната, на петнайсет метра от най-близките дървета. Вероятно динозавърът се беше скрил някъде в тях, но известно време Грант не виждаше нищо. После се досети, че гледа твърде ниско. Главата на животното бе на шест метра над земята, полускрита зад най-горните листа на палмите.
— Боже мой… — прошепна Малкълм. — Колкото къща е…
Грант се взираше в огромната четвъртита глава, дълга метър и половина и изпъстрена с червеникави и кафяви петна, а челюстите и зъбите бяха огромни. Тиранозавърът разтвори паст и пак я затвори, но не излезе от прикритието си.
— Колко още ще чака? — прошепна Малкълм.
— Три-четири минути. Може би…
Тиранозавърът безшумно се хвърли напред, като разкри грамадното си тяло. С четири огромни крачки стигна до козата, наведе се и прегриза врата й. Врещенето престана и настъпи тишина.
Наведен над жертвата си, тиранозавърът внезапно се поколеба. Масивната му глава се завъртя във всички посоки. Накрая се загледа втренчено в двата автомобила, спрели горе на хълма.
— Забелязва ли ни? — прошепна Малкълм.
— О, да — чу се гласът на Реджис по радиовръзката. — Да видим сега дали ще излапа плячката си пред нас, или ще се скрие заедно с нея.
Тиранозавърът се наведе и подуши тялото на козата. Наблизо изцвърча някаква птица и гигантът рязко вдигна глава, отново застанал нащрек. После внимателно се заоглежда във всички посоки, като правеше резки движения с главата си.
— Като птица — каза Ели.
— От какво се страхува? — запита Малкълм, тъй като тиранозавърът още се колебаеше.
— Може би от друг тиранозавър — прошепна Грант.
Големите хищници като лъвовете и тигрите често ставаха особено предпазливи, след като убият жертвата си, сякаш ги заплашва някаква опасност. През миналия век зоолозите смятали, че животното изпитва вина заради стореното. Но съвременните учени доказаха, че това се дължи на усилията, положени по време на убийството — дългите часове на търпеливо дебнене на жертвата, както и често неуспешните атаки. Представата, че в природата конфликтите винаги завършват с кървава разправа, е невярна. Най-често жертвата успява да избяга. Когато хищникът най-после я убие, той се опасява от появата на друг хищник, който би могъл да отмъкне плячката му.
Огромното животно пак се наведе над козата. С единия си заден крайник притисна мъртвото й тяло към земята и се зае да го разкъсва с челюсти.
— Ще остане тук — прошепна Реджис. — Чудесно.
Тиранозавърът пак вдигна глава с уста, пълна с късове кървящо месо. Загледан в двата автомобила, той започна да дъвче. Чуха противния звук на трошащи се кости.
— Уф! — възмути се Лекс. — Отвратително.
Накрая предпазливостта все пак надделя, тиранозавърът вдигна с челюсти остатъците от козата и безшумно ги отмъкна между дърветата.
„Дами и господа, Tyrannosaurus rex“ — каза гласът от записа.
Автомобилите потеглиха надолу по хълма през гъстата растителност.
— Невероятно — каза Малкълм и се облегна.
Дженаро избърса запотеното си чело. Беше пребледнял.
Контролът
Хенри Ву влезе в контролната зала и завари всички да седят в полумрака, заслушани в гласовете по радиовръзката.
— Божичко, ако едно такова животно се измъкне оттук — каза Дженаро, чийто глас прокънтя по високоговорителя като ламарина, — никой не може да го спре.
— Няма начин, невъзможно е…
— Толкова е огромно, няма кой да му се опъне…
— Боже мой, ами ако…
— Ама че кретени — изръмжа Хамънд в контролната зала. — Не може да им се угоди!
— Още ли приказват как някое животно ще избяга? — учуди се Ву. — Не разбирам. Досега трябваше да са се убедили, че всичко е под пълен контрол. И животните, и паркът са проектирани от нас… — Той сви рамене.
Ву беше повече от сигурен, че паркът е напълно безопасен, вярваше и че възстановената от него праисторическа ДНК е безупречна. Каквито и проблеми да възникваха, те всъщност бяха свързани главно с кода и се отразяваха във фенотипа: някой ензим отказваше да се задейства или пък даден протеин не се надипляше. Каквато и да беше пречката, тя винаги биваше отстранявана сравнително лесно в следващата версия.