Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Ако Ерен излезеше жив от тази ситуация, той би трябвало да се окаже най-важното доказателство във всеки съд срещу обвиненията на Арнос за държавна измяна. Всичко, което Тави трябваше да направи, беше да декларира, че е участвал в размяна на пленници, спасявайки важен агент на короната, което щеше да бъде абсолютна истина.
Би било хубаво да хвърли това в лицето на Арнос, но Тави се опасяваше, че тогава Ерен може случайно да падне от паланкина по време на полета. Затова възприе с безизразно лице самодоволното изражение на сенатора и не каза нищо.
Вместо това той седеше, осъзнаващ отсъствието на меча си много по-остро от преди, когато още не притежаваше способност да призовава метал. Сега мечът му лежеше в скута на Наварис от Фригия, която седеше до Арнос и гледаше Тави, а змийските й очи сякаш изобщо не мигаха. Жената с лъка седеше от другата страна на Арнос, а един от двамата най-едри мъже в свитата му от сингулари седеше до Тави.
— Вероятно така е най-добре, Сципио — каза Арнос. — По един или друг начин това трябваше да се случи. Предимството на този метод е, че е относително цивилизован.
Тави не си направи труда да отговори. Ядосваше го само това, че Арнос най-вероятно беше прав. Тави се зачуди дали Гай знае колко безпощаден става човек, когато трябва да се отстрани възможна заплаха за неговия авторитет.
Арнос беше готов да обрече на смърт стотици невинни хора, само и само да отстрани Тави. Разбира се, той не би се поколебал да нападне всеки, който застане на страната на Тави срещу него.
Тави замислено присви очи.
Трябва да има някой, срещу когото той ще се поколебае да се изправи.
Всъщност цялата тази ситуация не е катастрофална. Както там казваше старият Килиан: курсорите постоянно ли практикуват?
От определена гледна точка всеки проблем — това е възможност.
Арнос, наклонил глава, изучаваше Тави през присвити очи.
— Каква мисъл току-що ви посети, Сципио? Мисля, че няма да ми хареса.
Тави му се усмихна. А после каза:
— Сенаторе. На хора като вас никога не им се налага да си търсят врагове. Вие ги създавате наляво и надясно само като дишате.
Арнос издаде пръхтящ звук.
— Не можеш сериозно да вярваш, че ще се изплаша от твоите връзки. И двамата тук имаме влиятелни приятели.
— Мисля, че не сте достатъчно далновиден, за да разберете от какво трябва да се страхувате — отговори Тави. — Срам, наистина. Имате възможности. Ако пожелаете, може да направите толкова много добро на хората.
Очите на сенатора станаха неподвижни.
— Ако пожелая, Сципио — каза той тихо, — мога да заповядам на Наварис да ти изкара червата още сега.
Тави поклати глава и кимна към прозореца на паланкина.
— Ако погледнете надолу, сенаторе, абсолютно сигурен съм, че ще видите стражеви кордон от ездачи, намиращ се достатъчно близо, за да се виждат един друг — те предават сигнали в лагера. Заповядах им да не ме придружават на срещата, което означава, че те ме следваха на достатъчно разстояние, за да останат незабелязани. Сигурен съм, че са видели как вашите хора ме взеха. Сами те не са по-бързи от въздушния паланкин, но работейки заедно, при хубавата светлина в този ясен ден, те могат да предават съобщение много по-бързо. Най-вероятно в лагера вече се знае, че сте ме арестували.
Сенаторът присви очи. После се обърна и прошепна нещо на жената с лъка. Тя отвори прозореца и отвън нахлу ревящ поток въздух. Тя махна на един от придружаващите рицари Аери.
За кратко те си размениха жестове. Рицарят изчезна от поглед, след което отново се появи, давайки на жената утвърдителен сигнал. Арнос сви устни и изчака да затворят прозореца.
— Убийте ме, ако искате, сенаторе — каза Тави, преди Арнос да заговори. — Но може да се сблъскате с няколко изключително трудни въпроса — той се наведе напред. — А аз не съм някакъв наемник, чиято смърт може просто да се игнорира.
Ръката на Наварис се насочи към дръжката на меча на Тави, а устните й се извиха в усмивка.
Ръката на Арнос сграбчи Наварис за китката, но погледът му остана впит в Тави.
— Чакай, чакай, скъпа. Да не губим самообладание. Този ден беше труден за всички ни — той леко се усмихна. — Вярно, че само един от нас ще бъде съден за предателство.