66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Хилдур се настани и взе плетивото си.
— За правнучето ми е — каза тя. — Следващата седмица става на две годинки. Това му е за рождения ден. Не се обиждайте, но аз ще си плета.
Тя с гордост им показа почти завършено пуловерче с фини сини и бели фигурки по гърдите и раменете, разположени в концентрични окръжности.
— Много е красив! — възкликна ентусиазирано Ингилейф.
Старицата само изсумтя, но явно й стана драго.
Унур се върна с кафето.
— Това е Магнус Рагнарсон, лельо. Внукът на Халгримур.
Изведнъж сините очи на Хилдур се впиха в Магнъс, а топлината в тях бе изместена от подозрение.
— Живях четири години с баба ми и дядо ми в Бярнархьофн като малък — започна Магнъс. — Не беше щастлив период от живота ми.
— Предполагам — каза старицата.
— Познаваш дядо ми, така ли?
— Разбира се — отвърна Хилдур. — Бяхме съседи, докато станах на двайсет. Живеехме в Храун.
Оттогава гледам да го избягвам.
— Значи не го харесваш?
— Не. С Бени бяха големи приятели като малки, но според мен Халгримур нещо го юркаше. С годините постепенно се отчуждиха.
— Аз също не го харесвам — каза Магнъс.
Старицата бе потресена. Почитта към прародителите се приемаше за даденост в исландското общество.
— Помниш ли прадядо ми? — попита Магнъс. — Гунар?
— Да — отвърна Хилдур.
— Що за човек беше?
Хилдур не отговори веднага.
— Лош.
— Много лош човек — каза Магнъс. — Той е убил баща ти, нали?
В стаята се възцари тишина. Тиктакането на часовника изведнъж стана по-силно.
— Мисля, че да — най-накрая отвърна Хилдур. — Като малка изобщо не подозирах. Често идваше в нашата ферма, след като татко изчезна. Помагаше на майка с работата, беше добър съсед. А през цялото време е криел, че е убил мъжа й — тя потрепери.
— Ти как разбра? Бенедикт ли ти каза? — Магнъс положи усилие да не прозвучи много развълнуван. Не искаше да я плаши.
Хилдур погледна слушателите си. За момент Магнъс помисли, че Ингилейф ще се окаже права, че Хилдур ще реши, че няма смисъл повече да пази тайната. Но тя само поклати глава.
— Не мога да ти кажа. Някои тайни трябва да се пазят до гроб.
— Чела ли си един разказ на брат ти, „Подхлъзване“? — попита я Магнъс.
Старицата се усмихна многозначително.
— Да, чела съм го.
— Мислиш ли, че е възможно брат ти да е бутнал Гунар от пътеката под Главата на Буланд, за да му отмъсти за баща ви?
— Ще ти кажа само, че в деня, когато Гунар падна в океана, Бенедикт се връщаше от Олафсвик. Той твърдеше, че не е виждал Гунар. Всички му повярваха. Бенедикт бе честно момче — очите й просветнаха. — Всъщност, беше и честен мъж. Трябваше някак да каже истината накрая.
— Разбирам — каза Магнъс с усмивка, — и ти благодаря. Знам, че е било много отдавна, но все пак: ужасно съжалявам за баща ти.
Изведнъж в очите на старицата се появиха сълзи.
— Аз също.
Ингилейф постигна своето. Въпреки нежеланието на Магнъс, на връщане спряха край Берсеркяхраун. Паркираха колата точно под фермата Храун, в източния край на полето от лава, по-далеч от Бярнархьофн.
Фермата Храун почти не се бе променила — имаше само няколко плевни и две колибки, освен голямата къща. По краищата на ливада бяха наредени кръгли купи сено, покрити с найлон, между които пасяха пухкави овце. Магнъс и Ингилейф се насочиха към полето от лава и скоро намериха Берсеркягата, „Улицата на берсерките“ — широка около педя пътечка, издълбана в скалата.
— Очаквах да е по-широка — каза Ингилейф.
— Ако се замислиш, двама мъже са я издълбали в скалата: изобщо не е тясна — каза Магнъс. — По нея се е стигало много по-лесно до Бярнархьофн.
— Покажи ми грамадата.
Пътеката лъкатушеше между скалите, минаваше през падини и възвишения. Есента в Исландия има особена красота. Може би не толкова поразителна, като листопада в Масачузетс. Пиренът и тревите стават оранжеви, а листата на боровинките — тъмночервени.
От определени места се откриваше гледка към Храунсвик, „Заливът от лава“ между двете ферми, където лавата бе стигнала до океана. Два патока в черно-бели костюми патрулираха из падинката. Магнъс се зачуди дали обитателите на Бярнархьофн все още събират тъмния пух на другарките им всяко лято, след като патенцата излязат от гнездата. Отвъд залива, Брейдарфиордур бе нашарен с ниски островчета, които Магнъс помнеше от излетите за риба със семейната лодка.