Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Страхът пропълзя по гръбнака ми. Всичко, което можех да видя бе кръг от лица, жадно чакащи да видят някой да кърви, нещо да умира. Мъж вампир облечен в яркозелен бурнус падна на пода. Той беше на крака след миг, гледайки наоколо с ръмжене — със зъби много бели на фона на тъмната му кожа. Тогава видях движение към центъра на кръга и улових поглед, изпълнен с омраза на лицето на Августа, нейните сини очи се бяха присвили до ледени цепки. Младият мъж бе за отвличане на вниманието. Сграбчих ръката на Мирча и посочих.
— Не той! Тя е в Августа!
Шепот премина през тълпата — всеки разбираше, че нещо не е наред, но никой не искаше да се намеси. Това беше Европа, а Мирча, както и Августа бяха членове на Северноамериканския Сенат. Ако искаха да се избият един друг, това си беше тяхна работа. Никой не би си мръднал и пръста да попречи или да помогне.
— Не можеш да я убиеш — казах му бързо. — Просто… обезвреди я или нещо подобно. — Това беше достатъчно, за да накара Мира да излезе и да застане лице в лице с мен.
Августа сграбчи огромен, железен свещник, с размерите на закачалка за дрехи, който осветяваше наоколо. Тя го вдигна толкова леко, сякаш беше направен от хартия и аз осъзнах един недостатък на плана си. Ако тя беше член на Сената, би трябвало да е господар първо ниво.
Точно като Мирча.
Августа се нахвърли върху нас, размахвайки горящия свещник и Мирча ме избута от пътя. Тя се стрелна покрай нас, но се завъртя за миг и се върна отново обратно, замахвайки със свещника, сякаш е много дълъг меч. Искри летяха навсякъде и целият ад се изсипа над тълпата. Вампирите ужасно се страхуват от огън и по начина, по който го размяташе наоколо, можеше да улучи някого. Те се втурнаха лудешки към вратата.
Августа замахна отново, Мирча избегна атаката, а от тълпата се появи тъмна фигура, която се хвърли към него с протегната ръка. Мирча не го беше видял, но го усети, когато колът го удари отстрани. Аз изпищях, а Дмитри се огледа наоколо за момент, хилейки се самодоволно; след което усмивката замръзна на лицето му. Видях как от гърдите му стърчеше острие, което бе забито точно в сърцето му, а дръжката беше в ръката на Мирча. Дмитри погледна невярващо и рухна, а тялото му бе обхванато от силни спазми.
Мирча падна на едно коляно, с ръка, поставена отстрани и аз бях вече наясно, че нещата бяха зле. Острието на Мирча беше метално — това означаваше, че евентуално Дмитри можеше да се излекува. Но колът, който Мирча издърпа, беше дървен. Когато видях това, светът около мен посивя. Опитах се да се убедя, че дори ударът да беше засегнал сърцето му, това само по себе си не би убило господар първо ниво. Но това не беше особено успокояващо, при положение че Августа бе наоколо, за да довърши започнатото.
Тя беше спряла атаката си, а върху лицето й се изписа изненада, когато Мирча падна. Но се съвзе почти веднага, втурвайки се да измъкне кървавото острие от гърдите на Дмитри. Тя ме погледна и се засмя.
— Ти дори не направи нещата по-предизвикателни, нали?
След това тя се обърна към Мирча и аз не се поколебах изобщо. Убийството на Августа едва ли щеше да промени драматично времето, но убийството на Мирча — да. Никога не съм била толкова изплашена, колкото сега, когато наблюдавах кръвта, бликаща от раната на Мирча и когато нямах сили да я спра. Нямаше да наблюдавам обаче как му отсичат главата.
Моите ножове изскочиха от гривната и полетяха към Августа. С бързината, която притежаваха вампирите, тя успя да вдигне навреме свещника и да го използва като щит, но по време на движението бутна едната свещ. Тя падна върху рамото й, преди да се приземи върху пода и една искра подхвана корсажа на роклята й. Появи се малко пламъче, по-малко от това на клечка кибрит. Някой човек щеше да го изгаси между пръстите си, без да се двоуми, но Августа започна да пищи и се замята наоколо, подобно на давеща се жертва, която потъваше надолу за последен път.
Внезапно страхът от огъня се оказа достатъчен, за да се преодолее контрола на Мира, защото Августа забрави всичко относно атаката. Мирча се опита да стигне до нея и да я хване, така че да може да изгаси пламъка с носната си кърпичка, но тя не го послуша. Августа се подхлъзна на пътеката от кръв, оставена от Джак и падна върху елегантния си гръб, а аз трябваше да отскоча настрани, за да се предпазя от това да не се стовари върху мен.