Златото на краля

Някой ме нападна. Не беше едър и рус, каквито бяха повечето фламандци, а брадат и с жълтеникава кожа. Отправи ми няколко посичащи движения с острието, нанасяше ги неточно, хванал сабята с две ръце. Аз обаче не изгубих ума и дума, а заех позиция, стъпих здраво и с вещина на нозете си и на третото или четвъртото му приближаване, когато онзи замахна, връхлетях светкавично към гърдите му и оръжието ми потъна до предпазителя на ръкохватката. Почти се блъснах в лицето му (почувствах дъха му в своето), паднах с него на земята, без да отпускам дръжката и чух как острието на шпагата ми се прекършва в гърба му и в дъските на палубата. И още там го намушках пет-шест пъти добре в корема. При първите удари с най-голяма изненада го чух да вика на испански и за миг си помислих, че съм се объркал и че току-що съм видял сметката на някого от другарите си. Но светлината, идваща на горната предна палуба освети наполовина съвсем непознато лице. Имаше испанци на борда, проумях аз. И съдейки по външния вид и по елека на тоя тип, те също бяха хора на оръжието.

Надигнах се объркан. Това доста променяше ситуацията, да му се не види, и за съжаление не към добро. Напънах се да помисля какво можеше да означава това, но битката вреше и кипеше и не предоставяше условия за решаване на подобна главоблъсканица. Потърсих по-добро оръжие от камата и намерих една абордажна пика с широко и късо острие, и огромна усукана украса на дръжката. Усещането на тежестта й в ръката ми ме поуспокои. За разлика от шпагата, която бе с по-тънко острие и с връх, предназначен да ранява, тази пика позволяваше да си проправяш път с посичащи движения. Точно това и сторих: храс-храс, самият аз останах слисан от пукота, който произвеждах при ударите. Най-сетне се озовах при малка група, събрала се около мулата Кампусано, който се сражаваше с кървава дупка на челото, и Кавалера Илйескас, който вече не се сражаваше особено решително и беше очевидно, че търсеше начин да се измъкне и да се хвърли в морето.

Нечия противникова шпага проблесна пред мен. Вдигнах пиката, за да отклоня удара, и още не бях довършил движението, когато, обзет от внезапен пристъп на паника, установих грешката си. Ала вече беше късно: в тази миг, отдолу и отстрани нещо пробождащо и метално продупчи елека и навлезе в плътта ми. Изтръпнах до мозъка на костите, когато почувствах как стоманата се хлъзга със съскане между ребрата ми.