Златото на краля

На палубата, все още хлъзгава от кръвта, на светлината на фенера, бяха проснати телата на нашите убити. Ние, нападналите откъм кърмата, бяхме понесли най-тежките загуби. Там лежаха безжизнени, с разчорлени коси, с отворени или затворени очи, в такива положения, в каквито ги беше изненадала смъртта, Сангонера, Маскаруа, Кавалера Илйескас и мурсианецът Панчо Буйяс. Гусман Рамирес се беше изгубил в морето, а Андресито Петдесетте удара агонизираше с тихи вопли, свит до лафета на едно от оръдията, покрит с някаква дреха, която някой беше хвърлил отгоре му, за да покрие червата, повлекли се до коленете му. По-леко ранени се оказаха Енрикес Левичаря, мулатът Кампусано и Сарамаго Португалеца. Имаше още един труп, проснат на палубата, и аз се взирах в него с недоумение известно време, защото подобна възможност въобще не ми беше хрумнала: ковчежникът Олмедийя лежеше с полуотворени очи, сякаш до последния момент е имал грижата всичко да се изпълнява според предначертания план от онези, които плащаха чиновническата му заплата. Изглеждаше малко по-блед от обикновено, а начумерената линия на устата му се беше запечатала под мишите мустаци, сякаш съжаляваше, че не разполага с достатъчно време, за да изложи накратко всичко случило се на хартия, с мастило и четлив почерк, в обичайния официален документ. Маската на смъртта му придаваше още по-невзрачен вид, беше много спокоен и изглеждаше много сам. Разправиха ми, че се бил качил при абордажа с групата на носа, изкатерил се със затрогваща непохватност по въжетата на кораба, като размахвал напосоки шпагата, с която почти не знаеше да борави, и че без да извика или да изохка, загинал почти веднага в името на златото, което не беше негово. В името на един крал, когото едва беше мярвал отдалеч при някакъв случай, който не знаеше името му и който, ако някога се бяха срещнали из някоя от канцелариите, със сигурност не беше отправил към него и една дума.

Когато ме видя, Алатристе дойде, попипа леко раната и после сложи ръка на рамото ми. На светлината на фенера можах да видя, че очите му още имаха унесеното изражение на битката, и че беше някъде далеч от заобикалящата го действителност.

— Радвам се, че те виждам, момче — каза той.

Ала аз знаех, че това не е вярно. Навярно щеше да се зарадва по-късно, когато пулсът възвърнеше нормалния си ритъм и всичко щеше отново да си отиде на мястото. Но в този момент думите му бяха само гола декларация. Мислите му все още препускаха подир Гуалтерио Малатеста, както и по течението, което носеше галеона по посока на пясъците на Сан Хасинто. Едва погледна труповете на нашите другари, дори Олмедийя удостои само с един бегъл поглед. Сякаш нищо не го изненадваше и нищо не променяше факта, че той е все още жив и че има още неща за вършене. Изпрати Хуан Еслава на защитения от вятъра борд на кораба, за да предупреди, ако приближим пясъчната линия или плитчината на Кабо, нареди на Хуан Хакета да огледа внимателно дали не е останал някой скрит неприятел и припомни, че никой и под никакъв предлог не трябва да слиза на долните палуби.