Златото на краля

Някой попита какво, по дяволите, беше това, а Португалеца, без да се засяга, отвърна с благовъзпитан изговор и с провлачените си „с“-та, че това е Камоеш55 и че писателите не се изчерпват с проклетите Лопе и Сервантес, и че той преди да влезе в битка рецитира туй, що извира от душата му, и че ако на някого не му харесва „Лузиади“, да върви на майната си.

— Бяхме малцина и се появи река Тахо — измърмори някой.

Нямаше повече коментари, Португалеца продължи да мърмори под носа си стихове, и ние продължихме пътя си. При коловете на рибарския талян видяхме две лодки, които чакаха, с по един мъж във всяка от тях. И ние се събрахме на брега в очакване.

— Моите да тръгват след мен — каза Алатристе.

Беше без шапка, с елека от биволска кожа и шпагата и бискайската кама, затъкнати в колана. При неговата заповед мъжете се разделиха на предвидените групи. Чуха се сбогувания и пожелания за късмет, някоя и друга шега и обичайните надути фрази за душите, които всеки един предвиждаше да освободи от неволите на тоя свят. Усещаше се прикрита нервност, някой блъсна някого в тъмнината, някой изруга. Себастиан Копонс мина наблизо, следван от своите хора.

— Дай ми време — рече той тихо на капитана. — Но не много.

Другият кимна с глава в мрака, както обикновено правеше, и остана там, докато хората му се качваха на борда. Последен беше ковчежникът Олмедийя. Черните му одежди го караха да изглежда още по-тъмен. Той нагази неловко, но героично във водата, а аз му помагах да се качи на лодката, защото беше оплел нозе в собствената си шпага.

— Гледай да го пазиш, ако можеш — каза Алатристе на Копонс.

— Сега я втасах, Диего — отвърна арагонецът, докато увиваше кърпата, която носеше на врата, около главата си. — Прекалено много ангажименти за една нощ.

Алатристе се засмя леко, едва чуто.

— Кой би си го помислил, а?… Да колим фламандци в Санлукар.

Копонс изръмжа.

— Все тая. Щом е да ги колим, мястото няма значение.

Дружината за кърмата също се товареше. Отидох при тях, нагазих във водата, качих се в лодката, и се настаних на една пейка. Миг по-късно капитанът се присъедини към нас.