Златото на краля

Започвах да губя съзнание. Направих, каквото можах, рекох си аз, като опитвах да се утеша, преди да потъна в черния кладенец, отварящ се под нозете ми. Не мислех нито за Анхелика, нито за нещо друго. Все по-немощен, облегнах глава на планшира и тогава ми се стори, че той се движи. Несъмнено главата ми се върти, заключих аз. Но тогава си дадох сметка, че шумът от битката беше намалял и че сега се чуваха повече гласове и се вдигаше голяма шумотевица откъм горната палуба и носа. Няколко души минаха през мен, като почти ме прегазиха и се хвърлиха във водата. Чух паническите им крясъци и как телата им цопнаха в реката. Погледнах нагоре слисан и ми се стори, че някой се беше покачил на стенгата на гротмачтата и режеше матафионите57, защото платното внезапно се разстла и се опна надолу, леко издуто от бриза. Тогава извих устни в тъпа и щастлива гримаса, която трябваше да представлява усмивка, понеже проумях, че сме победили, че дружината на носа е успяла да среже котвеното въже и че галеонът започваше да се носи по течението в нощта по посока на пясъчните плитчини на Сан Хасинто.

Надявам се да притежава това, което се предполага, че има, и да не се предаде, помисли си Диего Алатристе, като отново зае позиция с шпагата. Силно вярвам, че този италиански кучи син ще бъде достатъчно почтен и няма да поиска пощада, защото така или иначе ще го убия, а не ми се иска да го сторя, когато е без оръжие. С тази мисъл, пришпорван от нетърпение да приключи веднъж завинаги с тая работа, без да допуска грешки в последната минута, той събра всичките си сили, които му бяха останали, за да се нахвърли към Гуалтерио Малатеста с ожесточена поредица от удари, толкова бързи и яростни, че и най-добрият фехтувач на света щеше да ги посрещне, без да успее да направи и стъпка напред. Другият отстъпи, като се покриваше с голяма мъка, ала прояви необходимото хладнокръвие, когато капитанът налиташе за последно, да нанесе висок кос удар, който не поряза лицето му само благодарение на един кичур гъсти коси. Паузата се оказа достатъчна за Малатеста, за да хвърли бегъл поглед около себе си, да прецени състоянието на нещата на палубата и да си даде сметка, че галеонът се носи към брега.

— Поправям се, Алатристе. Този път печелиш ти.

Не беше довършил изречението си, когато капитанът го бодна с върха на оръжието си в окото и италианецът стисна зъби и изстена, като вдигна дланта на свободната ръка към лицето си, откъдето течеше силна струя кръв. Дори в това състояние, с много мъжество той замахна ядно с шпагата напосоки и за малко не промуши елека на Алатристе и го принуди да отстъпи три крачки назад.

— Вървете в ада — изсъска Малатеста. — И ти, и златото.

Замахна с шпагата си в опит да достигне лицето на капитана, покатери се на вантите и скочи като сянка в мрака. Алатристе хукна към планшира, цепейки въздуха, но можа единствено да чуе плясъка в черните води. Остана на място, неподвижен, изтощен, загледан глуповато в морската вода през тъмнината на нощта.