Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Като се върна в кабинета си, той се обади по телефона в аерофлотското кафене и помоли да му донесат бутилка водка. Бутилката донесе един от докерите, включен в екипа.
— Какво е това, Владимирич? — попита докерът, като пристъпва известно време на вратата. — Защо угробиха момчетата?
— А аз откъде да знам? — нервно отговори Малков. — Върви. Утре, като разбера, ще ти обясня.
Докерът обаче не си тръгваше.
— Аз виж за какво. Исках да ти кажа, излизам от тая игра, Владимирич. И момчетата рекоха да ти предам същото. Да върви на майната си. Ченгетата днес ни обърнаха хастара. На такава ведомост не сме се подписвали.
— А на каква сте се подписвали? — засъска майорът. — Просто да гепите гущерите за тоя, дето духа? Безплатен обяд нали знаеш къде има?
— Не крещи — прекъсна го докерът.
Майорът всъщност не крещеше, а шепнеше. Но това беше оня шепот, който разтърсва залата.
— Ти с кого говориш така, а? — пак засъска майорът. — Вие какво, съвсем се накъкахте от шубе май?
Той разпечата бутилката, наля си водка и на една глътка я изпи.
— Решили сте да излезете от играта? Какво пък, излизайте. Само не забравяйте, че вече сте взели паричките за днешната операция. А стоката не е стигнала до мястото. Така че длъжници сте. И помнете, че вие сте товарили сандъците със собствените си ръце в пощенските коли, а не сте ги пращали на митницата. И не аз съм ги извозвал. Затова си дръжте езика зад зъбите.
— Паричките плащаше ти — не отстъпваше докерът. — Значи ти си свързан с Баровеца. А каквото сме взели за днешния курс, ще го върнем. Още не сме успели и да го похарчим. А и никой не си е разпускал езика. Да не сме идиоти? Само че за чий са ти тия мангизи, ако те гръмне на парчета? За погребение? Чуй, Владимирич, трябва да е била много яка стоката в тия сандъчета. А ти казваше: камъчета, парцалки. За парцалки няма да те взривят.
Майорът обърна още една чаша водка.
— Накратко, разборът на полетите ще бъде утре. А сега изчезвай оттук.
Когато вратата най-после се затвори след докера, Малков скочи и започна да крачи из тесния кабинет. Първото, което почувства, беше обида. Дявол да го вземе, такъв хубав бизнес съсипаха!
Първоначалният му страх почти изчезна: щом колата е на парчета, то и стоката се е изпарила! Значи няма никакви улики, мислеше майорът, използвайки терминологията на своята предишна професия.
А тия козли са се шубелисали! Е, двама са гушнали китката, какво да се прави? На война като на война! Дреболия!
Латвиеца е взривил колата, това е ясно. Ето защо човъркаше из двигателя преди всеки курс. Но ченгетата са го пуснали. Така каза следователят от МУР. Значи не са открили нищо у него. Какво пък, ще събере нов екип. А може утре и тия да се съвземат. Само отначало е страшно. А после свикваш. И къде другаде ще спечелят нещо в тия времена?
Майорът съвсем се успокои. Извади от хладилника сандвичите, приготвени грижливо от жена му. Наля си още водка. Естествено, не биваше да пие. Но днес денят беше стресов. Майната му, ще се напия и ще спя в нашия хотел, помисли майорът. От време на време трябва да разпусне човек! Той гаврътна на един дъх половин чаша и лакомо за дъвка сандвич с пушен салам.
„За престъпната дейност ме уговори майор Малков. Именно той ми предаваше парите за всяка операция. И именно той беше свързан с получателя на стоката…“
Тези думи говореше току-що напусналият кабинета на Малков докер Потапов. И ги говореше в съдебната зала, намирайки се зад ограденото с решетки място на подсъдимия.
Картината, която възникна в съзнанието на Юрий Владимирович, беше толкова ясна, че ръката му с нахапания сандвич замря във въздуха, без да кацне на местоназначението.
Така. Нали само той, Малков, познава по лице Баровеца. И дори докерът Потапов с недоразвития си мозък разбра, че стоката е била опасна. Дотолкова, че Баровеца, без да се замисли, прати на оня свят двама души. „Нали дъщеря ви пресича шосето към училището? Всичко може да се случи…“ — спомни си Юрий Владимирович думите на Баровеца, казани в арменското ресторантче.
Челото му се покри със ситни капчици. Та именно той самият е в най-голяма опасност, разбра най-после майорът. И семейството му. Той бързо набра номера по телефона.
— Ало — чу гласа на жена си.
— Зина, аз съм. Как я карате?
— Нормално.
— А къде е Альонка?
— На училище. Днес имат дискотека.