Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Не, това са молителите — отвърна слугата.
— Тогава ги пуснете, за бога!
— Но, господарю, правилата…
— Върви в нужника с правилата! Отваряй вратата или ще те хвърля на сганта!
— Но механизмът…
— ОТВОРИ ВРАТАТА!
Без да каже нищо повече, прислужникът направи знак на още двама от персонала и те задърпаха веригите. Бавно, на тласъци, Желязната врата започна да се издига, сипейки дъжд от зъбчати колела, пружини и прочие елементи. Веднага щом пролуката стана достатъчно голяма, изпод вратата започнаха да пропълзяват хора. Лийт се радваше да види изплашени, а не побъркани лица. На два фута от земята вратата застина, прикована от повредения механизъм. Няколко мига по-късно всички молители вече стояха в залата.
— Затворете! — викна Аркосът на Плоня.
— Механизмът е повреден! Опитах се да ви кажа, но вие не ме доизслушахте!
— Трябва да я спуснем — обърна се Аркосът към останалите. — Елате, животите ни зависят от това!
Десет чифта ръце опънаха веригата. В продължение на минута единственият резултат беше стърженето на зъбци. Сетне долетя друг звук — и от друго място. Разцепи се врата, тръшнала се на земята. Откъм коридора на молителите долетя рев.
— Идват! — ужасиха се неколцина от залата.
— Бързо, въоръжете се! — обърна се Фемандерак към персонала. Напразно.
Желязната врата започна да се спуска сред стържене, ала прекалено бавно. Още ръце сграбчиха веригата. Потни длани се изплъзваха от брънките, заменени от други. Откъм коридора вече долиташе тропот на нозе. Металната преграда се спускаше инч по инч, ала бе прекосила само половината от разстоянието до пода, когато първите нашественици изникнаха. Тяло се промуши под вратата, последвано от още едно. И двамата нахлули бяха посечени от слугите, преди да са успели да се изправят. Останалите от тълпата спряха за миг. Разнесоха се крясъци, сетне двадесетина нахлуха едновременно. Желязната врата простена. Кърр изкрещя победоносно, когато преградата внезапно полетя надолу, смазвайки десетина под тежестта си. Късметлиите след тях умряха веднага.
Неколцината от тълпата, успели да преминат отвъд, се оглеждаха страхливо. Само стоновете на премазаните им другари нарушаваха тишината. Насреща си метежниците имаха поне шестдесет души, решително грабнали мечове. Някои от заговорниците се обърнаха назад — напразно, защото пътят бе запречен от вратата и премазаните тела.
Внезапно старият фермер изрева страховито, втурна се напред и сграбчи за туниката един от нахлулите.
— Фийрик! — изръмжа той. — За теб е типично да командваш от сенките! Значи накрая реши да даваш личен пример?
Старейшината на Ескейн се бе скрил сред малката групица. Той напразно се огледа. Птичето му лице беше пребледняло. Фермерът извади меч.
— Вижте какво е пропълзяло под вратата ни! Змия! Само че без отрова, а много скоро няма да има и глава!
— Не, Кърр, не го прави! — викна Лийт. — Не го убивай! Той може да ни е от полза в преговорите. Иначе не се знае какво ще последва.
— Нямах намерение да го убивам, макар това да е единствената съдба, която той заслужава — отговори Кърр, очевидно затрудняващ се да се владее. — Просто възнамерявам да го отделя от безценния му Ескейн.
По вратата отново затропаха пестници — тълпата продължаваше да настоява да получи Съвета.
— Говори с тях — изръмжа Кърр в ухото на отдавнашния си враг. — Кажи им да се разотидат.
Старейшината плю в лицето му.
Лийт зачака избухването, но такова не последва. Кърр небрежно измъкна носна кърпа от ръкава си, избърса се, а сетне поведе старейшината към една каменна пейка.
— Седни, стари друже — изрече той с необикновено спокойствие. — Предстои ни работа. По-късно двамата с теб ще поговорим.
Фермерът направи знак на неколцина от слугите да не изпускат от очи пленника.
— А междувременно — продължи Кърр, — трябва да избягаме. Бихме могли да проявим по-голямо търпение от това на тълпата, но имаме дела за вършене, които не търпят отлагане. Чакам предложения — рече с по-гръмък глас — относно как бихме могли да напуснем сградата незабелязано.
— А кои сте вие? — попита един от слугите. И с право, помисли си Лийт.
— Ние сме новите ви водители — отвърна Кърр. — Лийт, повдигни Джугом Арк. Предполагам това ви е познато? Ние сме пазителите на Стрелата, пристигнала сред нас в най-подходящото време. Фалтанският Съвет ни предостави контрола над града. Преди да продължим, ще направим предаването на властта официално.