![Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/2/bezbozhnikt-bg-download.jpg)
Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой да кажа, че ме праща? — старецът се обърна и загледа тъжно къщичката си, сякаш му я бяха отнели.
— Теламон, царският лекар.
Той накара вратаря да повтори съобщението и затръшна портата след него. После застана с гръб към нея и загледа къщата. Касандра беше права, видът й беше злокобен, сякаш беше обитавана от духове. Но къде би могло да бъде скрито съкровището? Сигурно се състоеше от монети, скъпоценни камъни, гривни, колиета, пръстени, които не бяха много тежки. Теламон изучаваше горните етажи, прозорците с пуснати капаци, очуканата врата, входа с четирите изкуствени колони, стъпалата, които водеха към него. Загледа се в настланата с камъни пътека — някога е била широка и гладка, с добре подравнени плочи, но сега от тях бяха останали само четири, подредени като четирите правоъгълника от рисунката на Леонид. Теламон бързо приближи и ги заразглежда. Беше ясно, че са местени — по ръбовете им нямаше мъх и кал.
— Смяташ, че е тук, нали? — Касандра го беше последвала. — Затова се спънах; тези плочи са били извадени и приличат на рисунките на Леонид.
— Да — потвърди Теламон. — Така е, общо са четири. Леонид не е рисувал карта, а си е драскал. Открил е съкровището. Не е можел да го остави в подземието. Знаем защо — рано или късно някой щеше да започне да копае и, според мен, да открие няколко трупа. Стените се рушат, затова защо не тук? Вдигнал е плочите, заровил е съкровището и е избягал. Минали са години, пътеката отново е обрасла, преди той да се върне.
Теламон млъкна, защото дочу шум по алеята, викове и ругатни. Бързо се върна на входа. Портата се отвори. Агатон и Сал, притиснали просяка помежду си, забързано приближиха по градинската пътека. Лекарят седна на най-долното стъпало. Двамата войници принудиха просяка да коленичи. На пръв поглед той изглеждаше стар с рошавата си посивяла коса, но загорялото му лице, макар набръчкано и изпито, беше младежко; едното му око блестеше ясно, другото беше покрито с превръзка, придържана с връв около главата му. Беше облечен в износена кафява туника, препасана с въже; сандалите му, макар и ожулени, бяха на гръцки пехотинец.
— Няма от какво да се боиш.
Бдителното око на Циклоп изучаваше Теламон.
— Няма от какво да се боиш — повтори лекарят.
Мъжът поклати глава, сякаш не разбираше.
— Той говори глупости! — отсече Агатон. — Хванахме го на алеята. Може да е просяк, но умее да се бие.
Сал опипа цепнатата си устна; по дясната ръка на просяка се виждаха жестоки синини. Той придържаше едната си китка. Теламон я хвана внимателно, опипа костите, движейки ръката напред-назад.
— Леко навяхване — обясни той. — Един студен компрес бързо ще я оправи. Ще те взема вътре.
Мъжът страхливо погледна към къщата. Теламон беше решен да не го разпитва пред двамата убийци.
— А ние какво ще правим? — изхленчи Агатон. — И къде е вратарят?
— Каза, че вълнението му дошло в повече — подигравателно отговори Касандра. — Мисля, че е избягал.
Теламон посочи през рамо към къщата.
— Вие двамата можете да влезете вътре. Искам да разпитам Циклоп.
Ругаейки под нос двамата войници изкачиха стълбите и блъснаха вратата зад себе си. Чу се как Агатон вика Харна.
— Не бягай! — Теламон се приведе напред. — Ти само се преструваш на идиот, на луд или на персиец, който не разбира гръцки, но всъщност не е така, нали? Ти си грък или може би македонец. Не си конник, вижда се по краката ти. Но от начина, по който вървиш, става ясно, че си бил пехотинец, хоплит.
Циклоп облиза устни, докато се опитваше да скрие усмивката си.
— Няма от какво да се боиш — продължи лекарят. — Казвам се Теламон и съм съветник и довереник на цар Александър. Ако не искаш да говориш с мен, аз ще говоря с теб. Бил си пехотинец в македонската войска. Преди две години, когато Парменион е завзел Ефес, си се забъркал с онзи стар мошеник Леонид. Ти, той и петима други сте квартирували в тази къща. Само боговете знаят как е започнало всичко. Отначало е била най-обикновена войнишка квартира, макар и запусната, сякаш обитавана от духове, обвита в тайнственост. Но Леонид е открил нещо — че къщата някога е била собственост на убиец, член на тайно общество, наречено „Кентаврите“. Той винаги е мечтал да намери съкровище, претърсил къщата от подземието до тавана и го открил. Но Леонид бил алчен — Теламон млъкна. Погледът на Циклоп не трепваше. — О, да, Леонид бил обзет от алчност и убил другарите си. Само ти си избягал.
Мъжът вдигна ръка и се приведе по-наблизо.