Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Направи нещо! — извика Алериа, когато се пови до него.

Той седеше на коня си и присвиваше очи срещу ярката светлина и жегата. Тя го удари с юмрук по крака.

— Направи нещо!

— Нищо не мога да направя — отвърна Туралиън с натежало сърце и изпълнен с мъка глас. — Щеше ми се да можех.

— Тогава ти направи нещо! — настоя елфският рейнджър, обръщайки се към Кадгар, който стоеше близо до тях. — Използвай магията си! Изгаси огъня!

Но старият на вид магьосник натъжено поклати глава.

— Прекалено е много, за да се справя с всичко сам — отвърна тихо той. — А и вече източих магията си за деня с онази буря.

В последните му думи прозвуча горчивина и Туралиън изпита искрено съчувствие към другаря си. Кадгар не беше виновен, че потуши първата вълна от пламъци само за да види как отново се появяват още по-ужасни огньове.

— Трябва да отида в Силвърмуун — каза Алериа, по-скоро на себе си. — Родителите ми са там, а също и старейшините. Трябва да им помогна! Трябва да ги предупредя!

— И какво ще направиш? — попита Туралиън с малко по-остър тон, отколкото му се искаше, но поне успя да разсее гнева й достатъчно, за да привлече погледа й. — Можеш ли да се пребориш с пламъците?

Той посочи към гората, където сега драконите се въртяха като прилепи и продължаваха да бълват огън при всяко свое спускане към дърветата. Куел’Талас гореше докъдето им стигаше погледът. Димът изглеждаше като плътна сива стена над елфската родина, а сянката й достигаше до предпланината и покриваше с мрак земята и зад тях, чак до планината. Туралиън бе сигурен, че може да види пожарите в Столицата.

Алериа поклати глава, а по бузите й се стекоха сълзи.

— Но аз трябва да направя нещо — зарида тя, а обикновено мелодичният й глас бе помрачен от гняв и болка. — Домът ми загива!

— Знам. И разбирам — Туралиън се протегна и стисна леко рамото й. — Но, ако отидеш там сега, ще срещнеш единствено смъртта си. Дори да успееш да стигнеш до реката, водата сигурно ще ври от горещината. Ще умреш и това няма да помогне на никого.

Тя отново вдигна поглед към него.

— Семейството ми, лордовете… дали ще са добре?

Той долови отчаянието в гласа й. Тя искаше, може би се нуждаеше да повярва, че ще оцелеят.

— Те са мощни магьосници — намеси се Кадгар. — И, макар че не съм го виждал с очите си, знам, че Слънчевия извор е източник на невероятна сила. Хората ти ще успеят да защитят града. Дори драконите няма да могат да ги наранят.

Той звучеше напълно убеден, макар че Туралиън забеляза как приятелят му повдига една вежда, сякаш да му каже „поне така се надявам“. Алериа кимна, макар и все още силно разстроена.