Бавачката на ангели [bg]

В момента нямаха особени финансови затруднения. Трябваше да се труди дълги години, но сега печелеше доста добре от книгите си. Не беше променила навиците си кой знае колко, но все пак беше хубаво да не се тревожи, че семейният бюджет ще излезе на червено, ако трябва да купят нов тиган или да ремонтират фасадата на къщата.

Много хора не разполагаха с такава сигурност и тя добре съзнаваше това. Беше лесно да търсиш изкупителни жертви, когато парите никога не стигат, а работните места изчезват. Сигурно това обясняваше част от успеха на Приятели на Швеция. Откакто се срещна с Йон, Ерика не спираше да мисли за него и за възгледите му. Беше се надявала той да се окаже неприятен мъж, който открито защитава предразсъдъците си. Вместо това бе видяла нещо много по-опасно. Красноречив човек, който вдъхваше доверие и можеше да даде прости отговори. Можеше да помогне на избирателите да идентифицират изкупителните жертви, след което да им обещае, че ще се погрижи те да изчезнат.

Ерика настръхна. Беше убедена, че Йон Холм крие нещо. Може би то беше свързано със събитията на Вальо, може би не. Оставаше да разбере дали това е така и тя знаеше към кого да се обърне.

– Деца, ще се повозим малко с колата! – викна тя към всекидневната.

Думите ѝ веднага предизвикаха радостни възгласи. И трите деца обичаха да се возят.

– Мама само ще звънне по телефона. Мая, обуй си обувките, а аз ей сега ще дойда да помогна на Антон и Ноел.

– Аз мога да им помогна – отговори Мая, хвана братята си за ръка и ги повлече към антрето.

Ерика се усмихна. С всеки изминал ден Мая все повече заприличваше на малка майка.

Петнайсет минути по-късно седяха в колата и пътуваха към Удевала. Беше позвънила, за да се увери, че Шел е там и с децата няма да се разкарват напразно. Първо мислеше да му обясни всичко по телефона, но после осъзна, че той трябва да види бележката със собствените си очи.

През целия път до Удевала пяха най-различни детски песни и когато Ерика обяви пристигането им на рецепцията, гласът ѝ беше пресипнал. След малко Шел слезе да ги посрещне.

– О, цялата банда ли е дошла? – каза той и се обърна към трите деца, които отвърнаха срамежливо на погледа му.

Шел прегърна Ерика и брадата му леко одраска бузата ѝ. Ерика се усмихна. Радваше се да го види. Бяха се запознали преди няколко години, когато по време на едно разследване се бе оказало, че покойната ѝ майка Елси и бащата на Шел са били приятели по време на Втората световна война. Двамата с Патрик много харесваха Шел, а Ерика изпитваше голямо уважение към него като журналист.

– Днес няма детегледачка.

– Няма проблеми. Просто се радвам да ви видя – каза Шел и погледна приятелски към децата. – Мисля, че имам няколко играчки в една кутия. Можете да си играете с тях, докато с мама си приказваме.

– Играчки?

Срамежливостта внезапно се изпари и Мая закрачи бързо след Шел, за да се сдобие с обещаната кутия.

– Ето я, но има най-вече листове и пастели – каза Шел и изсипа съдържанието на пода.