Урокът от нейната смърт [bg]

Затова Корд го пусна да си ходи. И подобно на гърчеща се котка, измъкнала се от ръцете на своя господар, професорът закрачи наперено от стая 121, без да се бави, но и без да бърза, погълнат от мисълта да забрави някогашното си робство.

Върнал се в службата, Корд завари върху бюрото на Слоукъм купчината листовки, които трябваше да бъдат налепени по шосе 116. Слоукъм бил излязъл, научи той, за да види дали има съобщения за изчезнали кози.

Усещаше последиците от изминалата тежка нощ у дома — втората снимка, чувството на вина, че пак пропуска срещата на Джейми по борба, кошмарен сън, който го събуди в един часа. Без да може да заспи, той бе седял два часа в банята откъм задната страна, с пушка в ръце, взирайки се в гората за някакви признаци от страна на неканения гост. По едно време бе сигурен, че вижда лице, обърнато към къщата и дори зареди пушката и тръгна навън, с треперещи ръце както от предчувствие, така и от предутринния хлад. Но докато стоеше бос на задната веранда, лицето се превърна в преплетени клони и листа, осветени от луната.

Той се бе обърнал да влезе обратно в къщата, когато Сара му изкара ума, втурвайки се от стълбите. Те зяпнаха един срещу друг — Корд, поразен, а момичето, по-скоро разочаровано. Тя се бе отправила към задната врата и той за миг си помисли, че се движи насън. Но не, тя искала само чаша вода. „Но защо не от твоята баня?“ — бе попитал Корд, докато сърцето му си възвръщаше обичайния ход. Тя изпи водата, взирайки се навън и после той я отпрати обратно в леглото.

Той не заспа до пет часа.

После имаше разправия на закуска. Сара кресливо отказа на настояването на майка си да учи, преди да отиде на училище. Наложи се Корд да успокоява и жена си, и дъщеря си. Той се опита да не взема страна и накрая и двете му се разсърдиха.

Сега, затворил се в своята канцелария, Корд в продължение на десет минути подрежда и пренарежда високите купчинки от картончета, омекнали от разбъркване. Той ги разпръсква и те покриват цялото бюро.

Изтъркана монета се появява в ръката му и започва да се върти около пръстите му. Той се взира в картите и след няколко минути Бил Корд вече не е в шерифската служба, а се намира в университетското градче на Одън и денят е вторник, 20 април. Часът е четири следобед.

Корд си представя как Джени Гебън излиза от аудиторията на професор Сейлс и отива до университетската книжарница на три преки оттам, за да осребри чек за трийсет и пет долара. Снимана е от охранителната камера на касата и на снимката се вижда, че носи бяла блуза с копчета отпред. Тъмната й коса е права, гъст кичур се спуска над челото й. Хваната е с полузатворени клепачи. Часът на снимката е 16:43:03. Джени продължава към общежитието и пристига там около пет. Тя и Емили Роситър остават в стаята си в продължение на час, като вратата е затворена. Момичетата на същия етаж долавят, че съквартирантките се разправят за нещо, но никой не чува достатъчно, за да разбере причината за техния спор.