Тръстиковият път [bg]

20.

Когато два часа по-късно аз и Алафеър се прибрахме, нощта бе непрогледно тъмна. В светлината на таблото лицето й изглеждаше обтегнато, очите й бяха пълни с въпроси, за които не намираше подходящи думи. А аз се чувствах едновременно потиснат и гневен, че я отведох при Клит, след като знаех, че Аксел Дженингс му има зъб.

Отбих по алеята и спрях до верандата.

— Трябва да помогна на Батист да затвори — казах аз. — Ще се видим след малко вътре, бива ли?

Но тя не помръдна. Светлината от верандата пронизваше клоните на дърветата и хвърляше сенки в камионетката. Алафеър се взираше в пустотата и очите й блестяха от самотни тревоги.

— Сигурен ли си, че е бил Джони? — попита тя.

— Онзи стар негър го позна измежду пет снимки — отговорих аз.

— Застрелял е от упор човек в ухото? Не е било самозащита или нещо подобно?

— Било е екзекуция, Алафеър.

— Но казваш, че това е спасило Клит.

— Ремета смяташе, че има дълг към мен, и вероятно така го е платил.

— Значи не е чак толкова лош, Дейв.

— Когато хората убиват, винаги търсят някакво знаме, под което да го вършат. Но мотивът е един и същ. Харесва им.

— Не вярвам с Джони да е така.

Тя слезе от колата и тръгна през двора към предната врата. Но преди да влезе, се поколеба и погледна назад към мен, сякаш търсеше одобрение или просто чакаше да потвърдя, че не я упреквам за човечните чувства.

— Алф — казах тихо аз.

Тя отвори мрежестата врата и влезе.

Слязох до кея и помогнах на Батист да пресметне продажбите и да измие кея от засъхнала рибешка кръв.

Кадилакът на Клит Пърсел се зададе по пътя, разплисквайки локвите. После Клит паркира под ъгъл към бетонната рампа за лодки, изключи двигателя и излезе, без да затваря вратата. Тръгна към мен с кутия бира в едната ръка и книжна торба с шише уиски в другата. Под наниза електрически крушки лицето му изглеждаше мазно и изкривено, с неестествено червена уста.

— Не мога да повярвам, че съм оставил онзи пикльо да ни издебне — затюхка се той.

— Много те обичам, Клитъс, но тази вечер няма да се напиваш в моя магазин — предупредих го аз.

— Какво, да не съм станал прокажен?