Реката на тайните [bg]

Говореха само Лорън и Карлсън — разменяха си кратки реплики на загадъчен авиационен жаргон, който Мърсър не си правеше труда да следи. Бе съсредоточил вниманието си в пространството зад хеликоптера. Докато не се приземяха, нямаше да си позволи да мисли, че са се измъкнали от китайците.

— Ето ги! — извика той, когато „Газела“ се появи от облаците: мокрият корпус блесна за миг и после отново се скри в мъглата.

— На какво разстояние? — За разлика от неистовия вик на Мърсър, тонът на Лорън беше спокоен.

— Трудно е да се каже. На около четиристотин метра.

„Джет Рейнджър“ се сниши в долината. Въртящите се перки се намираха на трийсетина метра от обраслите с растителност склонове на безименна планина.

— Дръжте се — предупреди ги Карлсън едва след като хеликоптерът направи няколко акробатични номера, за каквито не бе предназначен. Пилотът го контролираше майсторски.

Но пилотът на преследващия ги хеликоптер не му отстъпваше по нищо.

Сюрреалистичната игра на котка и мишка се водеше между гънките на земята и дъждовните облаци на тропическата буря — две зони, които всеки разумен пилот би избягвал. Но Карлсън навлизаше все по-навътре в тях, преследван от китайците. Когато до Канала останаха десетина минути, се разнесоха изстрели на автоматично оръжие.

Фош видя огъня от другия хеликоптер. Разстоянието беше голямо и той не се разтревожи, а само кимна на Мърсър, без да безпокои двамата пилоти. За момента нямаше какво да направят. Само наблюдаваха как лъскавата „Газела“ ги преследва като хрътка и повтаря всяка тяхна маневра.

Никой не забеляза другите два силуета, които се появиха от бурята и откриха огън. Карлсън обърна хеликоптера толкова бързо, че за миг Фош увисна в празното пространство, преди подът на товарното отделение да се върне под него. Следващият поток куршуми прониза въздуха там, където се бяха намирали преди секунда.

Хеликоптерът „Бел“, който бе хвърлил дълбочинните бомби в езерото, се вмъкна между „Газела“ и „Джет Рейнджър“, а другият се плъзна зад хеликоптера на сержант Хуай. Стрелецът можеше да се прицели в мишената само когато правеха остри завои и дори тогава разполагаше с няколко секунди, докато хеликоптерът му също завиеше.

Фош изстреля три куршума. Целта се намираше на петстотин метра и той не се надяваше да я улучи, но искаше пилотът преследвач да разбере, че плячката има зъби.

— А сега какво? — Брунесо проговори за пръв път от половин час.

— Да се молим да ги удари мълния — със стиснати устни отговори Лорън, която от известно време помагаше с контролните уреди.

През долината минаваше електропровод с високо напрежение — идваше от язовир „Маден“, намиращ се само на пет километра на юг. От разстояние жиците изглеждаха тънки като конци и Лорън изобщо нямаше да ги забележи, ако не бяха големите гумени топки, окачени като предупреждение за нисколетящи самолети и хеликоптери. Карлсън интуитивно прочете мислите й и се насочи право към далекопровода. Ако спазваше обичайните процедури, пилотът зад тях сигурно внимаваше за подобни препятствия, но Лорън се замоли да е погълнат изцяло от преследването.