Галерия на мъртвите [bg]

— Дано екипът ви няма нищо против тежката работа — отбеляза Хънтър. — В повечето периоди на историята на изкуството са изобразени насилие и мъчения. От древното и средновековното изкуство до Ренесанса и неокласиката… чак до днес.

— Да не говорим за религиозното изкуство — добави Карлос, — което изобразява много насилие и изтезания.

— Нашият екип е най-добрият в работата си — увери го агент Фишър. — Ако убиецът основава престъпленията си на някое съществуващо произведение на изкуството, те ще го намерят.

Двигателите на самолета замлъкнаха и до него се приближи и спря черен джип „Юкон”. Шофьорът, висок афроамериканец, който приличаше повече на суперзвезда от Националната футболна лига, отколкото на агент на ФБР, поздрави всички долу до стълбичката на самолета.

— Специален агент Уилямс? — попита той, когато четиримата пътници слязоха.

— Да, аз съм. Уилямс пристъпи напред.

— Аз съм Майк Брандън, специален агент, който отговаря за оперативния офис на ФБР във Финикс. Говорихме по телефона. — Те си стиснаха ръцете. — Добре дошли в Аризона и Тусон.

Официалната централа на ФБР се намираше на Пенсилвания Авеню 935 във Вашингтон, само на няколко преки от Белия дом и точно срещу Главната прокуратура на САЩ от другата страна на улицата. Академията и изследователски център на ФБР, смятана от мнозина за истинския щаб, беше близо до град Куонтико, в окръг Стафорд, Вирджиния. Освен тях ФБР имаше петдесет и шест оперативни офиса, разпръснати из петдесетте американски щата. Много от офисите контролираха и по няколко сателитни клетки в няколко подбрани града, известни като „резидентурни агенции”. В Тусон нямаше резидентурна агенция и най-близкият оперативен офис беше във Финикс, на сто и седемдесет километра.

— Надявам се, че имате повече информация за нас — каза агент Уилямс, когато всички тръгнаха към джипа.

— Да — отговори агент Брандън. — Информация продължава да постъпва. Трупът беше открит едва преди няколко часа и къщата е голяма. Криминалистите все още извършват оглед на местопрестъплението и вероятно ще бъдат там до утре, може би дори по-дълго. Твърде рано е да се каже точно. Намериха настолен компютър и лаптоп, и двата защитени с пароли. Вече пътуват към експертите ни от отдел „Информационни технологии” в Куонтико.

— Мобилен телефон? — попита Гарсия.

— Не, още не са намерили.

Всички се настаниха в джипа и агент Брандън им раздаде по една папка.

— Името на жертвата е Тимъти Дейвис — започна той. — Трийсетгодишен машинен инженер в „Рейтеон”.

Хънтър присви очи.

— „Рейтеон”? Оръжейната фирма?

— Официално те са фирма, която изпълнява поръчки на отбраната и националната сигурност — отвърна агент Брандън, — но да, произвеждат оръжия наред с другите неща.