![700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/3/700-metra-pod-zemyata-bg-download.jpg)
700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
Докато разглеждаше непретенциозното късче, също така реши, че мостра 681, заради която бе умрял Ейб, е била от първия поход до планината. Тогава оставаше открит въпросът каква е била съдбата на лъвския пай от кристали, за които Дилман се бе върнал.
— По дяволите — изруга той и гласът му отекна глух в подземието. Беше дошъл да намери решение на една загадка, а се бе изправил пред друга, и то такава, която може би нямаше отговор, тъй като следите от нея отдавна бяха изстинали и мъртви като мумията, която лежеше извърната към него. Мърсър се наведе и я изправи, за да не посреща вечността с щръкнал нагоре задник, след което извади водонепроницаемата цифрова камера от раницата си. Използва две сребристи доларови монети като маркери: едната постави на пода, а втората залепи с дъвка на стената на геода. След това направи почти двеста снимки. Имаше едно студио във Вашингтон, което щеше да изработи триизмерна възстановка на криптата, като слепи неговите снимки и ги екстраполира до точния обем. По такъв начин можеше да определи какво количество кристали е извлякъл Дилман.
На първо време обаче задачата бе да прекара намерения образец през поредица тестове. Пусна мътното топче в найлонова торбичка и я залепи. Прибра я във втора, затвори херметично и нея и сетне я пъхна в трета, преди да я постави в един от джобовете с цип на якето.
Излезе по пътя, по който бе влязъл — пълзеше като командос сантиметри след сантиметри през прахоляка. Първоначалният изблик на адреналин се бе уталожил отдавна. Усещаше болезнени пулсации в слепоочията, устата му сякаш бе натъпкана с памук. На светлината на фенерчето не можеше да определи доколко е засегнато зрението му, но ако се съдеше по напрежението в очите, скоро можеше да започне да отслабва. И беше изтощен до смърт. Знаеше, че ако спре дори за миг, за да си почине на пода на пещерата, ще заспи… и едва ли ще се събуди.
Мисълта, че когато излезе навън, ще трябва да се катери обратно, го потискаше повече от всичко.
Когато пещерата се разшири достатъчно, за да може да се изправи, изключи фенерчето. Навън небето бе все така сумрачно, а над долината продължаваха да се събират облаци. Мърсър чу далечния тътен на гръмотевица и неволно докосна камъка в джоба си. Зачуди се дали наистина е в състояние да привлича светкавиците.
Закачи се с карабинката за въжето и дръпна веднъж силно, за да даде знак на хората горе, че се връща. Веднага получи същия отговор. Погледна циферблата на верния си тагхойер, с който не се разделяше от двайсет години, и установи, че е прекарал в пещерата четирийсет минути. Сайкс сигурно вече губеше търпение.
Започна да се катери, сигурен, че хората на склона ще придърпват въжето, за да му помагат и да не позволяват да се оплита в него.
Отекна нова гръмотевица, но звукът ѝ бе някак рязък и придружен от силно сътресение на въздуха. Изведнъж Мърсър чу вика на Сайкс:
— Ето ги! Идват!
Не беше гръмотевица, а зловещият трясък на мина, изстреляна някъде откъм долината.
Мърсър се завъртя на въжето и забеляза малко облаче да се разсейва на няколкостотин метра встрани. Този моментен рефлекс — да открие източника на заплахата — му коства обаче подхлъзване по скалата. Внезапно тялото му полетя надолу и увисна рязко на края на въжето, като махало, достигнало най-далечната си точка. Всичко това стана толкова бързо, че той едва успя да изпружи крака, за да не се блъсне в скалата. Отгоре, откъм хората на Сайкс, се чу яростният отговор на минохвъргачния обстрел. Бойците изливаха цели потоци олово към долината, ала въпреки това и втора мина описа парабола и се взриви вдясно и над отряда.
Мърсър стигна до края на дъгата, която описваше, и се понесе обратно; съзнаваше, че е лесна мишена на фона на откритата скала. Под него отекна нов изстрел на миномет, последван от характерното механично тракане на калашников. Забулени с черни кърпи бойци се надигнаха от прикритията си и откриха огън. При всеки изстрел от дулата на автоматите бликваше яркожълт пламък.
Още една мина се извиси във въздуха и този път тресна доста по-близо до целта. Следващата щеше да падне право в позицията на хората горе, на мястото, където бе вързано въжето на Мърсър.
Възвърнал сили от нахлулия в кръвта му адреналин, Мърсър се затича хоризонтално по скалата, гонен от жуженето на куршумите, сякаш го преследваше рояк оловни пчели. Усещаше как инерцията му постепенно намалява, докато въжето започва да го дърпа нагоре, и когато протегна ръка, пръстите му се плъзнаха по скалата, но не намериха място, за което да се заловят.