700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
Вързопът с гилзите в джоба на Мърсър подскачаше при всяка крачка. Сайкс поемаше все повече от тежестта му и вече забавяха крачка. Тялото на Мърсър не можеше да получи достатъчно количество кислород, за да продължава да функционира, и той можеше само да се чуди откъде бе намерил сили да се спусне в пещерата, още повече да се измъкне след това от нея. Ала краят идваше бързо. Мускулите му се нуждаеха от обогатена с кислород кръв, за да функционират, дробовете не можеха да доставят това, което се искаше от тях.
Изведнъж се озоваха извън района на бурята и над тях се ширна чисто небе. Мърсър видя, че тичат към една скална издатина, зад която имаше отвесна пропаст, спускаща се от три страни на няколкостотин крачки. Бяха се озовали в капан. Затова значи афганистанците не полагаха усилия да ги застигнат. Бяха подкарали жертвите си към мястото, където възнамеряваха да ги довършат, да ги покосят с дъжд от смъртоносно олово.
Ахмад вероятно бе чакал точно този момент, защото внезапно се появи над един хълм на няколко мили от тях и се насочи към единственото място, където можеше да кацне. Сайкс знаеше, че не са успели да си осигурят сигурна преднина и че е достатъчен един точен изстрел с гранатомет, за да свалят вертолета. Огледа се. Тримата командоси тъкмо се бяха появили иззад завесата на бурята. Сънливко, изглежда, беше ранен, защото Кихавчо го подкрепяше, а Сърдитко бе преметнал през рамо пушката си, след като бе свършил мунициите, и стреляше по все още невидимия противник с пистолета си.
Между тримата командоси и талибаните имаше трийсетина метра и Ахмад знаеше, че не може да се надява на повече. Беше задържал вертолета скрит зад планинския хребет и ниските дървета, докато се бе озъртал за своите другари. Показа се в мига, когато прецени, че е дошло време да им помогне, и веднага щом колесникът мина над короните на дърветата, изпразни ракетните гнезда на установката от дясната страна. Десетина неуправляеми ракети, източени и заострени като стрели, профучаха само на няколко метра над главите на командосите и паднаха пред настъпващите талибани. Сътресението от взрива повали тримата американци, но огнената стена и ударната вълна покосиха почти половината от преследвачите им.
Скрити зад завесата на опустошението, останалите афганистанци побягнаха, без да знаят, че вертолетът е изстрелял целия си боезапас.
Командосите побързаха да се изправят и хукнаха към вертолета, който се спускаше с рев към земята. Перките му вдигнаха облаци прах, които се конкурираха със завесата от ракетната експлозия. Сайкс почти пренесе Мърсър последните двайсетина крачки, метна го във вертолета и замаха на хората си да побързат. Кихавчо хвърли ранения Сънливко на пода до Мърсър и Бук изкрещя на Ахмад да излита още докато Сърдитко, последният от тримата, се пъхаше през вратата.
Отне им само няколко секунди. Ахмад вдигна вертолета във въздуха и веднага щом колелата му прелетяха над скалния ръб го спусна към долината, за да се отдалечи колкото се може по-бързо от района на бойните действия.
Сайкс дръпна една бутилка с кислород от статива зад пилотското кресло, нагласи маската на лицето на Мърсър и завъртя вентила докрай. Съвсем скоро Мърсър започна да усеща благоприятния ѝ ефект. Гърдите му все още се раздуваха мъчително и чувстваше черепа си сякаш всеки миг ще се разцепи, но вече не беше толкова зле. Само още минута и вече беше сигурен, че няма да прекрачи прага на смъртта… не и днес. Остана само усещане като от най-лошия махмурлук в живота му.
Сайкс бе насочил вниманието си към ранения. Командосът бе получил куршум в бедрото и макар да нямаше засегната артерия, щеше да е нужна операция, за да го извадят. Превързаха ранения и го натъпкаха с морфин въпреки протестите му. Едва след като се успокои, че всичко е наред, Бук погледна Мърсър и попита:
— Каква беше тая магия със светкавиците?
— Проклет да съм, ако знам — отвърна Мърсър и свали маската. — Никога не бях виждал нещо подобно, но мисля, че точно заради този феномен е цялата история.
15.
Ролан Д’Авежан се качи на подиума под нарастващите аплодисменти. Не беше изненадан, тъй като присъстващите бяха добронамерени към него, ала когато знаеш, че хората срещу теб откликват на думите ти, речта обикновено върви по-гладко.
— Мерси, мерси — каза той в микрофона, за да успокои ентусиазма на зрителите, които надхвърляха двеста души. — Много ви благодаря. За мен е чест да съм тук днес, въпреки че ми коства пет милиона долара да кажа само няколко думи. — Тълпата избухна в смях от шегата му, но повечето знаеха, че е истина. На триножник непосредствено до катедрата бе поставено уголемено копие на чека, който току-що бе връчил на президента на Земната лига.