700 метра под земята [bg]

По-далечната фигура не помръдваше. Преследвачът я доближаваше отстрани. Мърсър реши, че ще е най-добре да произведе предупредителен изстрел с надеждата, че който и да е неговият човек, ще е с по-бързи рефлекси от афганистанеца.

Внезапно болката в главата му се усили, но след като отмина, зрението му се проясни. Той видя, че преследвачът изважда нож и че лицето на жертвата му е твърде черно, за да е само от сянката.

Вдигна пистолета и пусна един куршум в шията на талибана. Секунди след като отекна изстрелът въздухът се изпълни със смъртоносен хор от автоматични откоси.

Сайкс се завъртя, без да е видял Мърсър, който се бе подал до кръста от дупката, но вероятно забеляза преследвача си, защото вдигна оръжието си и изстреля кратък откос, преди да залегне зад камъните. Трасиращите куршуми оставиха ярки дири в мъглата.

Осъзнал, че отново, както и на скалата, се е превърнал в мишена за врага, Мърсър започна трескаво да се измъква. Изрита с крака последните камъни, изтръгна се от каменния си затвор и в този момент целият похлупак се разцепи на парчета и рухна долу. Ако не се беше уловил за жилавите клони на близкия храсталак, лавината от камъни щеше да го повлече обратно към дъното на комина.

Озова се във вдлъбнатина, обрасла с храсти, откъдето преди малко вероятно бе изпълзял афганистанецът.

На двайсетина крачки по-нататък лежеше човек, оглеждащ околността през визьора на пушката си. Сведе дулото, когато забеляза, че в храстите е залегнал изцапаният и покрит с пръст Мърсър, изникнал по някакъв невъобразим начин насред планината като изпълзяло от гроба зомби.

Този път Сайкс също го забеляза и му махна с ръка, после откри прикриващ огън, за да може Мърсър да притича между канарите. Мърсър не се поколеба: даваше си сметка, че не бива да пропуска тази възможност, ала зрението му бе толкова влошено, че се спъна в един корен и тупна на земята още след първите няколко крачки. Наложи се Сайкс да изтича до него и да го повлече със себе си, уловил го за колана.

— Някой ден ще трябва да ми обясниш как се озова тук — каза задъхано той.

Мърсър видя, че останалите войници са налягали наоколо, така че да се прикриват един друг, макар че не можеше да определи в тъмнината кой кое от Седемте джуджета на Сайкс е.

Преви се от внезапен пристъп на кашлица, който го остави разтреперан и пребледнял, със стичаща се от устата слюнка.

— Просто ударих джакпота. Каква е обстановката?

— Обкръжени сме от трийсетина талибани — отвърна Сайкс, докато се оглеждаше за движение в полумрака. Валеше ситен дъжд, който падаше косо заради постоянния напор на вятъра. — Извадихме късмет, че минометът им не уцели позицията ни, докато бяхме още там, иначе щеше да ни помете като мухи.