![700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/3/700-metra-pod-zemyata-bg-download.jpg)
700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
Насочи светлината към криптата. Беше празна. Такива естествени кухини се наричаха геод и Майкъл Дилман — поне според предположенията на Мърсър — бе извадил отвътре кристалите, някога облицовали стените. И сега криптата по-скоро наподобяваше пусти пчелни килийки, където преди много милиони години са се оформили и разраснали кристалите, за да достигнат накрая размерите на бананов грозд. Той си спомни восъчната хартия, която бяха намерили в кошчето на Ейб. Десетилетия наред нещо продълговато е било съхранявано вътре, почти с подобни размери. Вероятно някой от тези кристали. Що се отнася до втората част от загадката, какъвто и молекулен състав и атомна структура да имаха тези кристали, очевидно по някакъв начин взаимодействаха с обкръжаващите ги геомагнитни сили, превръщайки този геод в огромен гръмоотвод. Пещерата бе поразявана от светкавици толкова много пъти през тези милиони години, че от сътресението се бе напукал таванът, а вторичните електрически разряди бяха оставили неравни следи от изгаряне по тялото на будиста, пропълзял тук, за да умре. Вероятно на място, което са смятали за свещено.
Названието, което Дилман бе дал на камъка, вече придобиваше смисъл.
Всичко това дойде с още една тревожна мисъл. Майк Дилман бе плячкосал напълно криптата. Мърсър огледа всеки сантиметър от кухината, като извиваше мъчително тялото си — ала нямаше и следа от мостра 681.
Хората, населявали тези места, вероятно бяха забелязали, че в тази част на планината по-често удрят светкавици. Може би те бяха претърсили пещерата, ала видът на полуобгорения труп ги бе прогонил. Но после дошъл Дилман, опитен геолог, който, подобно на Мърсър, умеел да дава логични обяснения на странни събития. Досетил се, че под земята има нещо, което привлича необичайния брой светкавици, и дошъл да потърси причината. Мърсър не знаеше дали Дилман е взел всички кристали още първия път, или само няколко мостри, които е изследвал, а после, когато разбрал, че са особено ценни, се е върнал и за останалото. И в двата случая, помисли си той, докато за пореден път плъзгаше лъча по кухината, бе действал крайно педантично. Гаден копелдак. Мърсър вече започваше да се изпълва с неприязън към него. Беше закъснял с няколко десетилетия за откритието.
Светлината отново попадна върху трупа на отдавна издъхналия поклонник. Пещерата бе твърде тясна, за да е донесъл някой тялото му тук и да го е нагласил в тази поза, така че човечецът бе слязъл с ясната мисъл, че идва, за да срещне смъртта. Мърсър не познаваше добре будистките ритуали, но не мислеше, че самоубийство от подобен характер би било заклеймено както в исляма или християнството. Замисли се за духовния и физически път, изминат от този човек преди да стигне това място. Вероятно е видял, че върху планината падат светкавица след светкавица всеки път, когато в небето се разрази буря. Гледка, която е имала някакво по-възвишено значение за него — и той е слязъл долу, за да узнае защо се случва или за да избере това свещено място, утроба дълбоко в планината, за своя гробница. Навярно се е досетил, че кристалите са тези, които привличат небесния огън.
И какво би направил? Би останал да чака? Или е влязъл тук с надеждата и той да бъде поразен от светкавица?
— Искал си да си идеш от този свят в блясъка на славата, нали? — заговори Мърсър на катурнатия труп. — И за да си сигурен, че ще стане, обзалагам се, че…
Млъкна и се наведе над трупа. Надяваше се, че ще зърне в сгърчените пръсти късче от кристала, но пръстите бяха празни. Мърсър изруга, ала после му хрумна друга мисъл. Като се бореше с отвращението и надигащото се отново гадене, успя да смъкне надолу почти откачената челюст. Отвътре, като тъмни снежинки, изпаднаха изсъхнали късчета плът. Зъбите бяха съвсем халтави в гнездата си и няколко тупнаха на земята, докато Мърсър опипваше с пръст… и изведнъж докосна нещо, което бе затъкнато под езика, или поне под онова, което бе останало от него.
Когато измъкна ръка, все още преизпълнен с отвращение, в жълтеникавата светлина на фенерчето видя кристал с размерите на грахово зърно, който бе с цвета на топче от изсъхнала глина. В първия момент изпита разочарование. По някаква причина съкровищата трябваше да блестят и да радват окото и той бе очаквал нещо магично и вълнуващо, нещо с пламъка на диаманта, загадъчността на рубина или страховитата очарователност на изумруда. А този камък би накарал дори най-матовия кварц да изглежда великолепен.
Сега вече не се съмняваше, че първия път Дилман е взел съвсем малък къс от кристала и едва втория го е отнесъл всичкия. Вероятно по заповед и със знанието на Хърбърт Хувър.