700 метра под земята [bg]

Мърсър и Сайкс се скриха зад една скална плоча, откъртила се от урвата преди хиляди, дори може би милиони години, докато останалите мъже ги прикриваха, и се заеха да изучават терена под тях, търсейки входа на пещерата, която Майкъл Дилман бе кръстил „ануса на света“. Отблизо заоблените хълмове пред тях приличаха още повече на гигантски вкаменен задник. Беше малко плосък и обрасъл с трева и Мърсър реши, че трябва да е мъжки, тъй като му липсваха примамливите извивки на женския. И точно там, където трябваше да се намира и при хората, той съзря тъмния вход на пещера, без съмнение вдъхновил Майкъл Дилман за неговото анатомично сравнение.

— Проклет да съм — рече Сайкс, който също бе забелязал високото почти два метра отвърстие. — И сега какво, ще напъхаме тялото ти в предпазен чувал и ще те тикнем вътре?

— О, престани най-после с тъпите си коментари.

Цепнатината бе на десетина метра над дъното на долината и Мърсър си даде сметка, че няма как да се изкатери лесно до нея. Освен това не биваше да забравя, че силите му бързо се топяха в разредения въздух. Имаше едно равно плато на петдесетина крачки над и вдясно от входа на пещерата и до него водеше една от козите пътеки. Оттам би могъл да се спусне по въже до входа, докато останалите го прикриват. Сподели плана си със Сайкс и след няколко минути на внимателно изучаване на терена бившият офицер от Делта даде съгласието си.

Пътеката бе толкова тясна, че трябваше да поставят крак пред крак и да вървят извърнали рамене настрани, но склонът не бе непреодолимо стръмен и скоро се озоваха на двайсетина метра над дъното на долината и на половината от това разстояние над входа на пещерата. Каменен чукан, пречупен наполовина и стърчащ над пропастта, бе подходящо място да завържат въжето, по което смяташе да се спусне Мърсър.

Сайкс и Сънливко му помогнаха с въжето, докато Сърдитко оглеждаше района през визьора на пушката, а Кихавко правеше същото през мерника на автомата си. Имаше още няколко скални отломъци, зад които можеха да се прикрият, но иначе мястото си оставаше неподходящо от тактическа гледна точка и се налагаше да вземат някои противоснайперови мерки.

Докато Букър размотаваше въжето, Мърсър отвори раницата и извади резервните пълнители, манерките с вода, пакетите неприкосновен запас и останалото снаряжение, тъй като смяташе да носи със себе си само чук, щангата, торбички за образци и фенер.

— Не ми харесва тук — промърмори Сайкс, докато проверяваше здраво ли е завързано въжето. — Слизай долу, върши си бързо работата и се връщай. Мястото е твърде открито. Ясно?

— Как казвате вие, момчета? Давай? — попита Мърсър.