700 метра под земята [bg]

Изведнъж всичките му съмнения се изпариха и той вече бе убеден, че е на правилен път — не пътят, който щеше да го отведе при мистериозните камъни, а този, в края на който щеше да отмъсти за Ейб Джейкъбс. Да поправи една несправедливост. Някой бе убил неговия приятел, вероятно заради това, което бе намерено в тази пещера, и Мърсър трябваше да отмъсти, независимо как щеше да свърши всичко това, или на каква цена.

Запълзя отново, с удвоени усилия, забравил за доскорошните затруднения в дишането. Навлизаше все по-навътре в тесния тунел, промушваше се през отвори, които едва позволяваха да преминат раменете му, разчиташе изцяло на опита си от предишни експедиции. След петнайсетина минути стените и таванът внезапно се отдръпнаха и той се озова в подземна кухина с размерите на малка стая. Таванът бе скосен под наклон, единият ъгъл на пещерата бе рухнал и там имаше купчина камъни с дупка над нея. Никаква светлина не проникваше тук, но Мърсър усещаше, че въздухът се издига към тавана, сякаш там има комин. Беше достатъчно студено да вижда парата от устата си.

Три други неща привлякоха вниманието му, докато плъзгаше светлия кръг на фенерчето из кухината. Първото бяха странните назъбени ивици, които се разпростираха от отвора в тавана и се спускаха по стените към пода. Изглеждаше така, сякаш някой е рисувал с въглен по сивкавия камък. Второто беше криптата в дъното на помещението. Беше с естествен произход, висока метър и широка половин, и изглежда, черните опушени дири свършваха при отвора ѝ. Последното, което задържа вниманието му, бе тялото.

Трупът очевидно бе много стар. Суха пергаментова кожа, изопната върху скелет, който сякаш се бе свил и смалил с времето. Мъртвецът седеше в поза за медитиране лотос, с положени на коленете китки и кръстосани нозе. Единствената странност бе, че макар трупът да бе вкочанен в тази поза, в действителност бе полегнал на една страна и главата се бе отделила от тялото. Мърсър не се съмняваше, че някога тялото е стърчало като страж пред входа на криптата и някой, най-вероятно Дилман, го е преместил или просто го е избутал встрани, без дори да помисли да го пренесе внимателно.

Вгледа се по-внимателно и забеляза, че в тялото има отвърстия с неравни краища и кожата около тях е по-тъмна, почти почерняла, сякаш е била обгорена. Погледна отново ивиците на тавана и стените, които се спускаха към криптата, и изведнъж разбра какво се е случило някога тук.