Сребристи сенки [bg]

— Не зная и не зная — признах, отговаряйки и на двата въпроса. — Искам да кажа, че тя е достатъчно добре, за да говори с мен в съня, но не ми разказа с подробности какво става на онова място. Макар че тя изглеждаше както обикновено.

Маркъс кимна одобрително.

— Сидни е силна и може да издържи всякакви изпитания. Проблемът е в това, че ако го забележат, те ще се опитат да предприемат нещо. Според мен тя стъпва по тънък лед.

— Прави го от доста време — уточних аз и се замислих за престоя й тук, в Палм Спрингс, когато се разкъсваше между приятелството с нас и принципите и правилата на организацията, с които бе закърмена. Накрая Сидни избра на коя страна да застане — и сега плащаше за това. — Тя не знае къде точно се намира, но е разбрала, че Кийт е бил в същия поправителен център, така че в момента той е най-важната ни следа.

— Която е много трудно да се открие — отбеляза Маркъс. Облегна се назад и въздъхна. — В интерес на истината, аз се обадих тук-там, но алхимиците са го скрили по-добре от обичайното. Те наблюдават отблизо своите „превъзпитани“ агенти и засега не желаят да го изваждат на светло. Навярно са го заврели да работи зад някое бюро.

Облакът на отчаянието и безпокойството започна да ме обгръща, ала аз се измъкнах от тъмната му прегръдка.

— Но все пак можеш да продължиш да търсиш.

Маркъс кимна.

— Разбира се. Свързах се с някои от другите си информатори, които са били в поправителни центрове, и поразпитах дали си спомнят някакви подробности, когато са ги извеждали, но засега не разполагам с никакви конкретни насоки. Повечето от тях са били там доста отдавна. Кийт е един от най-наскоро пребивавалите в поправителен център, така че да се надяваме, че спомените му са най-свежи. Ще помоля източниците си да го потърсят. В близките дни може да изскочи нещо. Но… междувременно имам доста несигурна следа, която може по-скоро да ни изведе на верния път. Зная къде е Карли Сейдж.

Еди се намръщи.

— И ти смяташ, че тя ще знае къде е Сидни? Искам да кажа, аз не зная много за нея, но мислех, че тя е доста далеч от делата на алхимиците.

— Така е — потвърдих аз, досещайки се накъде клони Маркъс. — Но Кийт е имал, ъ, връзка с нея. — Бях разказал на Маркъс за надписа, който Сидни бе видяла и в който той молеше Карли да му прости. Не се разпрострях върху гнусните детайли от миналото им, само споделих, че той й е сторил нещо наистина много ужасно. — Ти мислиш, че Кийт може да се е свързал с Карли?

— Честно, не зная — призна Маркъс. — Никога не съм се срещал с нито един от двамата. Но зная, че в мястото, където е бил, залагат на чувството за собствена вина и самоуважение. Ако Кийт се разкайва за лошата си постъпка, може би, след като са го освободили, е отишъл да я потърси.

— Това би било първото достойно нещо, което някога е направил — промърмори мрачно Джил. Благодарение на телепатичната връзка помежду ни тя знаеше какво бе причинил Кийт на Карли.